Коста Цонев – на 80! „Младежкият театър е жив в сърцето ми... „

Ден преди 1-ви май в кварталното софийско кино „Влайкова” режисьорът Димитър Шарков започна снимките на филм за Коста Цонев. В него големият наш актьор се срещаше със себе си от своята младост, въплътена от 10-годишния Етиен и от внука му – Димитър Цонев – младши, както и със свои приятели и колеги като Рангел Вълчанов, Стефан Данаилов, проф. Надежда Сейкова, Леда Милева и много други, с които работата му в киното и театъра го е свързвала. Премиерата на филма ще бъде довечера от 19 часа в кино „Люмиер”, след което Коста Цонев ще посрещне гостите си в съседния „Континентал Плаза”. Филмът възкресява забравената от мнозина, а за младите – непозната, романтика на малкото квартално кино, в каквото някъде в тогавашните покрайнини на София, актьорът се влюбва два пъти – в бъдещата си съпруга и в бъдещата си професия.

Затова и първите ми въпроси към него, в навечерието на осемдесетата му годишнина, бяха какво е усещането да се срещнеш със себе си и кои са най-ярките кадри от житейския му филм, който е с финални субтитри „Следва продължение”.

„Най-интересно е когато човек види свое произведение. Върховите моменти в моя живот са раждането на сина ми и на дъщеря ми, защото всичко друго се повтаря, всичко друго избледнява, а те растат пред очите ти и ти носят радост.” – сподели Коста Цонев, за когото житейската роля е най-важната, а за другите отбеляза:

„Имам много роли в киното и театъра, но тези които отделям категорично са Дон Кихот от „Човекът от Ла Манча” и Конят Холстомер на Лев Николаевич Толстой.”

В момента той живее със съпругата си, която определя като най-великолепния човек, в Бистрица, чиито въздух и вода го изпълвали с енергия.

„На никого не съм отказал и непрекъснато получавам предложения да играя. Аз съм ненаситен в това отношение! Сега обаче повече внимавам, защото голяма част от предложенията са от провинцията, а постоянното пътуване напред-назад започва да ме затруднява, въпреки че последният Дон Кихот го играх във Велико Търново – предпочитам нещо в телевизията или киното, което да се снима на едно място.”



По отношение на обществения живот Коста Цонев е категоричен – „С обществения живот съм се занимавал, доколкото мога да правя добро като депутат – не само да натискам копчето, а да използвам своя авторитет и въздействие и като актьор за благото на тези, които са ме молили. За мен в това отношение върхът ще остане това, че успях да възстановя Младежкия театър. Театърът беше 15-16 години като една каверна в София и понеже аз съм работил там, ме болеше. Въпреки че след 14 години в този театър, ме изгониха оттам, той остава в сърцето ми.”

С тези думи се разделих с човека, който не таи лошо чувство към никого и продължава да прави добро, доколкото и с каквото може, когото изпратих пеш от сградата на БНТ до служебния вход на Народното събрание.

Стоян Колев