Носител на "Оскар" е звездата на София Филм Фест

За своя принос в киноизкуството той ще получи лично Наградата на София на Столичната община.

Носител е на „Оскар“ и на Златна палма от Кан за шедьовъра „Един мъж и една жена“ (1966), създал е над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории – такъв е и най-новият му филм „Толкова много любов“ (2010), който французинът ще представи лично пред публиката на 15-ия София Филм Фест.

Като най-важен елемент в творчеството на Льолуш любовта отново е в центъра на сюжета – героинята му Илва си спомня своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Прекрасна симфонична музика е фон на спомените за петте големи любови, които е преживяла. Макара тези мъже да са били напълно различни, всеки от тях е повлиял на нея и живота й. В крайна сметка може би не Господ е създал жената – всеки мъж, когото тя обича, я пресъздава отново и отново…Ретроспектива с още 6 филма на Льолуш ще бъде представена в Дома на киното в седмицата преди официалното откриване на фестивала – от 25 февруари до 3 март, пише Всеки ден.

Още 10 филма, заснети през 2009 и 2010 година ще могат да видят почитателите на френското кино в България. Сред заглавията е носителят на голямата награда на журито в Кан 2010 „За хората и боговете“ (2010) на режисьора Ксавие Бовоа. Филмът, създаден по реална история от 90-те години, разказва нежно и остроумно за съдбата на група френски монаси от малко селце в Алжир, отвлечени от ислямски фундаменталисти. Но акцентът на разказа не е върху отвличането, а върху живота на монасите вътре в общността. Разкрити са техните взаимоотношения, издръжливостта на вярата им, границите на лоялността и отдаването.

Любопитен акцент от френското кино в тазгодишната програма на София Филм Фест е новият филм на Отар Йоселиани – „Изгнаници“ (2010), деликатна, но унищожителна сатира, изпълнена с много автобиографични моменти. Филмът ще бъде представен пред зрителите лично от режисьора Йоселиани – специален гост на предстоящия фестивал, който ще получи Наградата на София в деня на откриването – 4 март. Творбата му е своеобразен разказ за пътя на кинотворец, който не се стреми към нищо друго, освен възможността да се изразява свободно. Налага се един извод – че тази свобода не е достъпна в родината на твореца и той заминава за чужбина. Проследяването на филмовия герой сякаш стъпка по стъпка представя съдбата на самия режисьор, принуден да напусне родната си Грузия поради ограничаването на творческата му свобода.

За всички онези зрители, свикнали да виждат френската актриса Изабел Юпер в леко тъжни и сдържани роли, филмът „Копакабана“ (2010) на режисьора Марк Фитуси е истинска изненада. Защото предлага един много различен персонаж, в който се превъплъщава Юпер – игрива, засмяна, облечена в пъстри дрехи и плътно гримирана, Бабу (Юпер) всъщност е в доста сериозната роля на майка, която се опитва да спечели отново доверието на дъщеря си. И въпреки че „Копакабана“ на пръв поглед обещава на зрителите комедия, оказва се, че това е доста сериозна философска, психологическа, сатирична и дори социална киноистория. Прескачайки малко отвъд смеха, режисьорът и сценарист Марк Фитуси предлага на вниманието на зрителите на 15-ия София Филм Фест вечната история за взаимоотношенията между майка и дъщеря, но представени в оригинален киноразказ.

Българските зрители ще могат да се насладят и на прекрасната Кристин Скот Томас и новото й превъплъщение във филма „Напускам те“ (2009) на французойката Катрин Корсини. Във Френският фокус е и филма „Турнето“ (2010), удостоен в Кан с наградата за най-добра режисьорска работа на Матийо Амалрик. Два от филмите във Фокус Франция са представени под мотото „ACID Special“ – „Донома“ и „Цветя на злото“. ACID е организация на филмови режисьори, която промотира разпространението на независими заглавия в киносалоните и организира срещи между филма, неговия режисьор и зрителите.

„Донома“ (2010) е дебютен филм, създаден изяло от един човек – Джин Каренар. Той е режисьор, сценарист, монтажист и продуцент на филм с абсолютно минималистичен бюджет. Основната тема на експерименталната творба, изградена от различни сегменти, е случването на любовта в съвременна Франция. Умело сглобени, частите на „Донома“ се припокриват и преплитат, създавайки среда, в която основният въпрос е какво е любовта. Необичайният подход на режисьора е начинът, по който се образуват подсюжетите, добавящи допълнителна дълбочина на киноразказа.

„Цветя на злото“ (2010) на дебютанта в игралното кино Давид Дуса е кипяща и енергична любовна история на фона на една съвременна революция. Давид Дуса е и сценарист на филма, преминал през важни за дебютиращите режисьори фестивали като този в Ротердам. Едно момче, движещо се с танц из Париж и емигрантка от Иран се срещат и общуват чрез набиращите популярност социални мрежи. Използвайки медии като YouTube, Twitter и Facebook, те се следят един друг, както и ситуацията в Иран. Междувременно Зелената революция в Иран достига останалата част на света чрез социалните медии и получаваната информация става все по-мъчителна за момичето. Интересен кинематографичен ход в „Цветя на злото“ е равномерното прекъсване на сцените със съобщения в Twitter, така че фрази като „Какво ново“ и „преди по-малко от 5 секунди“ стават органична част от филма, каквито са и за живота на двамата герои.

Като използва елементи от фарса и музикалния филм, „Концертът“ (2009) на Раду Михайлеану се фокусира върху съдбата на изтъкнатия руски диригент Андрей Филипов (Алексей Гусков), чиято кариера е рухнала по време на преследването на евреите и соц-режима на Брежнев в бившата СССР. 30 години по-късно той получава шанс да събере отново своя оркестър и да свири с него в Париж. Диригентът е решен да изпълни на всяка цена своя план, който включва „вербуването“ на известна френска цигуларка за концерта. Така в странната смес от хумор, политика и история, историята стига до събитието от заглавието – Концертът, който се оказва бляскаво кино и музикално зрелище.

Във Френският фокус са включени и две копродукции на Франция. Критиците определят филма на канадския режисьор Дени Вилньов като необикновен във всяко едно отношение. Удостоен с Голямата награда за най-добър филм от фестивала във Варшава през 2010 г., „Изпепелени“ (2010) следва модела на гръцките трагедии и в духа на политическата алегория напомня, че историята непрекъснато повтаря собствените си модели и че смъртта не винаги означава край. Сюжетът разказва за близначките Жан и Симон Маруан, които с изумление научават от завещанието на починалата им майка Навал, че имат брат, за когото дори не са чували и баща, когото са смятали за мъртъв. Следва пътуване към Близкия Изток, където двете близначки ще се опитат да разберат повече близките си и да сглобят липсващите парченца от пъзела на тяхното семейство. Творбата е номинирана в категорията „най-добър чуждоезичен филм“ на наградите на Американската киноакадемия.За всички почитатели на киното, близко до живота и реалността, нешлифовано и без грим, е филмът „Нелегални“ (2010) на режисьора Oливие Масе-Депас. Копродукцията от Белгия, Люксембург и Франция показва живота такъв, какъвто е, и разбира се – заснет почти изцяло с камера от ръка. Рускинята Таня е нелегална емигрантка в Белгия, която живее с 13-годишния си син. Арестувана от местната полиция, тя е разделена от сина си и заплашена от депортиране. Таня обаче няма да се предаде лесно, а ще направи всичко възможно да остане в Белгия с детето си. Заради неподправения си реализъм, „Нелегални“ вече срещна доста негативни критики от страна на белгийските емигрантски служби, които го заклеймиха като нереалистичен. Но все пак преглътнаха факта, че това е игрален филм, а на документален разказ.