Внучката на Златю Бояджиев: Маскарят фамилията ни за кражба!

Наследниците на култовия български художник Златю Бояджиев за втори път са под прожекторите на публичен скандал с кражба на картини. Журналистка подхвърли обвинението, че внучката на художника – Цена, е откраднала негови творби от фамилна къща в с. Марково, Пловдивско. Първоначално се говореше за 12 картини, после за 9, а синът на художника Георги, известен като Бояджана, публикува снимките на 8 от откраднатите картини. Става дума за „Мелник - сватба”, „Златю и братовчедът Златю”, „Родопски пейзаж”, „Бяла кула”, „Село”, „Рада”, „Холандски къщи” и „Портрет на Цветана Бояджиева”. От тях най-голяма – 2 на 3 метра, е „Мелник - сватба”. Специалисти недоумяват дързостта да изнесеш картина с подобни внушителни размери но и да я укриеш. Това е основен мотив в показанията на всички разпитани до днес, които твърдят, че звучи недостоверно крадецът да е внучката, понеже тя добре познава пазара и знае, че продажба на картините навън е изключена, а у нас няма как да се извърши тайно. По-вероятната версия е, че картините са укрити, за да се вдигне шум и да им се вдигне цената. Запознати припомнят, че преди години именно от дома на обвинената в кражба внучка Цена Бояджиева в София са откраднати две картини и една икона на дядо й, рисувани през 1962 г. Творбите са намерени и върнати през 1997 г.

Крадците се оказали банда от 9 души Признали, че не могли да ги продадат. През юли 1994 г. от Националната художествена галерия бе открадната друга картина на Златю Бояджиев – „Свинарката”. Тогава крадецът – 30-годишен състезател по ски, се възползвал от Световното по футбол и докато хората гледат телевизия, се покатерил по водосточната тръба и откраднал 5 картини – посочената на Златю и още 4 картини на Майстора. Когато го залавят, си признава, че е пласирал платната за 30 хиляди долара. Откраднатите в момента картини на Златю Бояджиев се оценяват на половин милион лева, но това е хипотетично становище. Покойният художник е смятан за един от най-крадените наши автори Причината е, че картините му са пръснати из читалища и училища, където не са охранявани. Картината "Бачковският манастир", оценена през 1995 на 3 хиляди долара, е открадната посред бял ден по време на масови посещения от ученици на галерия в Пловдив. Салонът разполагал с модерни сигнализационни системи, които обаче се изключвали през деня. "Портрет на жена" е отмъкната от читалище "Отец Паисий" в Пловдив в началото на 1994 г. Култовото платно „Село Брезово” изчезва от агротехникума в Садово. Много рядката от изкуствоведческа гледна точка картина „Пейзаж” на художника, рисувана през 1951-ва и с дясна, и с лява ръка (довършена след инсулта на художника), е задигната от частната колекция на д-р Иван Каблешков от Пловдив през 2003 г. "Селска църква" също е открадната от личната колекция на адвоката Първан Бончев в Горна Баня през февруари 2004 г. Има откраднати картини на Златю Бояджиев и от читалището в с. Момчиловци и окръжната библиотека в Смолян през 1999 г. Някои от откраднатите картини се връщали обратно под формата на ерзаци.
Художникът е не само най-краденият, но и най-копираният.

Говори се, че в Сливен и Пловдив имало цяла фабрика за негови ментета. За да се предпази от посегателствата, през 1994 г., когато е бумът на кражбите, синът на художника - Георги Бояджиев, съобщава от името на семейството, че 8 от картините са в банков сейф. През 2000 г. при откриването на изложба на Златю Бояджиев от сина му той казва друга цифра - че укритите картини са били 30. Междувременно в художествените среди се зашушука, че Бояджана е много чувствителен на тема ерзаци от оригиналите на баща му и буквално е придобил параноята, че всичко, което не е под погледа му, е възможен фалшификат. Преди години той влезе в съдебен спор с община Пловдив за 14 картини на баща си. Спорните картини били дадени за юбилейна изложба на Златю Бояджиев от Съюза на българските художници през 1983 г. и след това върнати в Градската художествена галерия. 18 години по-късно въпросът стига чак до Върховна касационна прокуратура. Възлага се проверка. Бояджана прави опит да спечели на своя страна Вежди Рашидов, който е автор на посмъртната маска на Златю Бояджиев. Рашидов не го приема, но назначава проверка в Пловдив. Установява се, че 6 от картините са с неустановена собственост. За 8 картини обаче се твърди, че са били купени от Окръжния съвет заедно с други 35 платна, а договорът е подписан още през 1974-а от Златю Бояджиев, съпругата му и Бояджана. Синът обаче отрича да е слагал подпис под такъв документ. Между картините е "Баташкото клане". Зам.-кметицата по културните въпроси Петя Гогова казва по повод делото следното: „Аз не мога да върна картини без документ" и вметва, че според нея синът на Златю Бояджиев бил агресивен
и често водел разговорите в нетрезво състояние, а самият Златю Бояджиев пък имал практика да прави авторски копия на някои свои оригинали. Уредник от Пловдивската градска галерия намеква, че Бояджиев-син почнал да се интересува от тия картини, след като през 2004 г. започнал да ходи в галерията заедно с колекционера Боян Радев.

Според някои твърде вероятно е именно Радев да е съветвал Бояджана, че е хубаво да си върне картините. Зли езици подшушнаха, че художникът-модернист отдавна си има и търкания с дъщеря си Цена относно създаването на постоянна експозиция на Златю Бояджиев в село Капана, където знаменитият художник построил къща още през далечната 1938 г. Неизвестно защо внучката не приветствала идеята. Що се отнася до изчезналите картини, по принцип кражби вътре в семейството на именити художници не са рядкост. Преди години наследниците на Георги Павлов - Павлето взимат шедьоври на известния си роднина от Чипровския музей с обещанието да ги върнат. Връщат ги, но под формата на копия.

„Износ на българско изкуство на стари майстори навън няма”, твърди внукът на Златю Бояджиев - Златин, известен журналист. В закона съществува рестриктивна мярка, която не е премахната все още, че творбите на починалите известни художници не могат да се изнасят извън пределите на България без разрешението на Министерството на културата. А тези, които са обявени за национално достояние, изобщо не могат да се продават навън. По тази причина за картините на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Майстора и други подобни много известни автори, няма абсолютно никакъв пазар в чужбина”, казва той Иначе според него картините имали много висока стойност, поради което и никой колекционер не би ги застраховал. Самият Златин разчита много на разследващите журналисти да открият следа за разплитането на случая с кражбата. Сестра му пък смята да съди журналистката Катя Илиева от „Телеграф”, която първа писа, че полицията я подозира като извършител на кражбата. Двамата внуци на художника обаче са категорични, че некомпетентността по отношение на произведения на изкуството у нас е голяма. Златин се възмущава, че под картина на Цанко Лавренов било написано името на дядо му. Обвинената в кражба внучка Цена пък заключава: „Проклятието е, че сме в България. Затова е възможно да се бие по авторитета на една такава фамилия. Но аз ще изчистя името – и моето, и на дядо ми, в съда. След катафалката ТИР не върви. Така че ценността на това наследство е в това да му се радваме сега. Затова нищо не се продава. Тези картини са част от живота ни.”