„Около 15 000 тома отъ библиотекитѣ на българскитѣ гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улицитѣ, кѫдѣто гръцки тълпи се гаврѣха съ славѣнската и българската писменость, като ги изгарѣха на цѣли купища. Прѣзъ това врѣме ние лично гледахме това варварско зрелище, какъ немилостиво и дивашки се хвърлѣха по улицитѣ цѣнни книги, отбрани съчинения и рѣдки пергаменти." Това пише българският революционер Павел Шатев.
Учебно заведение като мъжка гимназия с име „Св. Св. Кирил и Методий” се открива в Солун през 1880 г. Това се случва с благословията на Екзарх Йосиф I и тогавашната българска община в града. Сред организаторите на благочестивото дело е известният просветител Кузман Шапкарев, който поема и грижите на първи главен учител. Още с откриването си гимназията прераства в голямо средище за подготовка на интелигенция в тези земи, останали под властта на султана по силата на Берлинския договор от 1878 г.
Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” започва просвещенската си мисия с програма, изработена от други видни просветни огнища в страната, за което заслугата е най-вече на видния просветен деец Трайко Китанчев. Развитието на просветното дело в Солун и района чрез гимназията среща голям отпор от страна на турските власти и гръцкото духовенство, като се твърди, че в нея се преподават „най-опасните науки за държавата”, което всъщност не е далеч от истината, защото тази гимназия всъщност става и ковачница за подготовка на кадри за бъдещи революционни дела.
От учебната 1887-1888 г. гимназията разширява дейността си и с учебни кръжоци, които всъщност изпълняват и ролята на тайни революционни сдружения. Особено големи заслуги в развитието на гимназията имат дейци, включили се впоследствие и в активни действия в освободителните борби. Сред почетните имена са директорите Божин Райнов, Георги Кандиларов, Маноил Сарафов, Васил Кънчов, Стоян Стоилов, Атанас Ченгелов, Георги Раев, Димитър Хаджииванов. Списъкът може да се продължи с известните писатели, педагози, революционери и учени – Григор Пърличев, Константин Величков, Иван Гарванов, Дамян Груев, Гоце Делчев, Борис Саратов, Александър Балабанов, Димитър Талев. Солун е мястото на гимназията „Св. Св. Кирил и Методий“ до Междусъюзническата война от 1913 г.
От 1913 г. започва одисеята по преместването на гимназията, тъй като Солун остава териториално в Гърция по новите международни спогодби. Първата спирка на гимназията е в град Струмица, намиращ се сега в Македония. През 1917 г. е на ново местожителство и то е в град Щип, останал също в днешна Македония.
Знаменателна за Благоевград и Пиринско е 1920 г. Тогава градът се казва Горна Джумая. Тук гимназията идва по време на управлението на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски. Кметът на Горна Джумая Панайот Тасев е със заслуги за това преместване и успява да осигури място за учение в изоставените турски казарми. За първи директор е назначен Борис Янишлиев от Кавадарци.
От 1923 г. гимназията се премества от турските казарми в къща в близост до църквата „Успение Богородично” в квартал „Вароша“ и е с име „Св. св. Кирил и Методий” (Бивша Солунска). От 1933 г. се настанява в собствена сграда, но през следващата учебна година по решение на Министерството на просвещението гимназията е преместена в Кюстендил, като в Горна Джумая се оставя неин филиал.
От новата 1935 учебна годинатози филиал е отново със статут на самостоятелна гимназия и с името „Св. Св. Кирил и Методий” (Бивша Солунска) продължава да утвърждава традициите в учебното дело от Солунския ѝ период. Към гимназията започва да функционира ученическа трапезария, изгражда се туристическо дружество „Ел тепе”, създават се въздържателно дружество „Пробуда”, младежки червен кръст и различни кръжоци.
След 1944 г. гимназията се обособява като Единно средно общообразователно училище със същото име, от 1953 г. е педагогическа гимназия, а от 1991 г. вече е Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” (Бивша Солунска), в която се изучават и чужди езици, разполага с добра база и добре подготвен учителски персонал, спомагащ за известността и като водещо учебно заведение.