На 22 септември 1908 г. България се изстрелва сред елита на Европа и къса с култа към освободителите

На 11 юли 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Султанът е принуден да възстанови конституцията от 1876 г. Правителството на "Младите турци" обявява всички поданици на империята за единна османска нация, отхвърляйки правата на народите да се развиват самостоятелно. Надеждите на България, че член 23 от Берлинския договор ще бъде приложен към Македония и Одринска Тракия и те ще бъдат част от българското княжество, ще станат призрачни. Нещо повече, заплахата надвисва не само над българите в империята, но и върху действителния бъдещ суверенитет на Княжество България. Де юре основания за това са дадени, тъй като присъединяването на Източна Румелия е в противоречие с Берлинския договор.

Българското правителство на Малинов преминава към решителни действия. Да, между другото, Александър Малинов произхожда от бесарабски български род и е роден в село Болгара (сега. Българи от Одеска област на Украйна).

Българският дипломат в Константинопол Иван Гешов не е поканен на традиционен прием на Великия везир, на който участват всички останали чуждестранни дипломати в Турция. И още на 1 септември 1908 г. Гешов е отзован в София. В българо-турските отношения настъпва криза. В началото на септември по българската железница, контролирана от турци, избухнала стачка. Малинов веднага нарежда на части от българската армия да поемат железницата под пълен контрол. Според "случайното съвпадение" великият княз Фердинанд прекратява посещението си във Виена. Австро-Унгария се подготвя за окупацията на Босна и Херцеговина, въпреки изтичащия срок на нейния протекторат над тази територия, и Фердинанд е призован от австрийските власти да не се намесва. Франция в този момент подкрепя желанието на България за пълна независимост. Париж смята, че този акт ще отклони вниманието от окупацията на Мароко от Франция.

Какво мисли обаче Русия? Властите на Руската империя по принцип не са били против обявяването на независимост от България, но в същото време са се страхували да пришпорват събитията и са искали да се възползват от всичко това заради дългогодишните си интереси в проливите. През 1907 г. руското Министерство на външните работи се опитва да промени посоката на българската политика в посока на Русия, а не към Европа.

За руски посланик, с ранг министър, в България е изпратен Дмитрий Константинович Сементовски-Курило. За разлика от предшественика си, новият посланик в докладите си предлага да се промени политиката на Русия спрямо България, като се подкрепи нейната борба за провъзгласяване на независимо кралство. Той пише до руския император, че „дълбоко в душата на хората е залегнал идеалът за национална независимост“.

Руският дипломат предлага да се проведе кампания за „възраждане на култа на българите към Александър II като освободител на българите“.

Не пропуска да отбележи също, че в България има много разочаровани, защото хората смятат, че Русия се възползва за своя изгода от освобождението.

"От тази гледна точка специално внимание, без съмнение заслужава България, която с нейните успехи надминава всички очаквания и които изпреварват своите съседи. Това е общото впечатление и особено явно сред ветераните от освободителната война са стигнали до тържествата в България, и за които картината, която се появи пред очите им, е била изумителна“, пише още руският посланик.

Император Николай II одобрява програмата за нов подход към контрол на България, за да запази руските позиции на Балканите.

Но не крие раздразнението си от това, че Фердинанд е провъзгласен за цар, а България за царство. По този повод той произнася груби думи към страната ни. „Обявяването на независимост не може да предизвика нашето съчувствие и подкрепа, но интересите ни на Балканите диктуват да провеждаме последователна политика за укрепване на позициите ни. Те предадоха панславянството“, казва Николай II.

На 3 октомври 1907 г. Сементовски-Курило пише до императора: „Ако разглеждаме България като фактор, който може да се използва за решаване на задачите ни на Балканския полуостров, е по-правилно твърдо да не позволяваме тя да напусне орбитата ни, дори и само като частично отклонение“.

Въпреки сложните отношения с Русия на 22 септември 1908 г. в старата българска столица Велико Търново, в църквата "Свети четиридесет мъченици" великият княз Фердинанд и правителството тържествено обявяват независимостта на България, която оттук нататък се обявява за Царство, и княз Фердинанд става цар на българите под името Фердинанд I.

Русия е принудена да преглътне този пореден български акт за независимо развитие на страната за приобщаването й към Европа, където тя винаги е била.

Припомняме мнението на проф. Пламен Цветков, за това какво означава за България Денят на Независимостта? Според професора по история Пламен Цветков, той има по-особено място в българската летопис: "Денят на Независимостта е сред датите в българската история, които често са били несправедливо подценявани или дори забравяни. А това е събитие, което има редки за българската история характеристики - дело е на българи и е изцяло в интерес на българщината. Както и при Съединението, обявяването на българската независимост е акт, подкрепен безусловно от целия народ. Защото това, което се случва 40 години по-рано - на 3 март 1878, не е никакво освобождение, а неприкрит опит за замяната на османското владичество с безсрочна руска окупация", казва професорът по история Пламен Цветков.

Той обръща внимание на факта, че първоначално в България 3-ти март е бил отбелязван не като дата на подписване на Санстефанския мир, а като рождения ден на император Александър Втори и добавя: "В крайна сметка прокламирането на българската независимост в Търново през 1908 г. е последният акт от нейното утвърждаване, започнало с учредяването на Българската екзархия през 1870 година". Според професор Цветков е крайно време 22 септември да бъде истински национален празник - ден, в който българският президент кани посланиците, а посолствата по света организират приеми. "Така е поне е в останалите държави, в които Денят на Независимостта е най-важният ден в тяхното летоброене", изтъква историкът.

Както и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия, така и при вестта за прокламирането на българската независимост, позицията на Руската империя е била враждебна. "Николай Втори е вбесен от новината, че някакъв балкански княз е имал наглостта да приеме титлата "цар", която от столетия е била "запазена марка" за руските владетели. Навярно той не е знаел, че тази титла, както и азбуката са дошли от България в Русия, а не обратното", посочва професор Цветков.