Постът е повече от меню

Често грешим, като превръщаме поста в кулинарно упражнение. Да, Църквата е ясна в правилата: без месо, млечни продукти и яйца. В понеделник, сряда и петък дори се препоръчва „сухоядство“ (хляб, плодове и вода). Но голямата тайна на поста не е в това какво липсва в чинията ни, а какво присъства в мислите ни.

Смисълът на тези седем седмици е да се научим на въздържание от егото. Да замълчим, вместо да ухапем с думи. Да дадем, вместо да изискваме. Да заменим шума на социалните мрежи с малко повече вътрешна молитва или просто смирение.

Пътят на числото 40

Всичко започва от примера на Исус, прекарал 40 дни в пустинята. В нашия календар обаче постът е 49 дни. Защо?

Защото към четиридесетницата се добавя Страстната седмица – най-интензивното време от 6 до 11 април, когато литургично съпреживяваме предателството, кръста и гроба.

През 2026 г. православният свят ще отпразнува Великден на 12 април. Интересен факт е, че тази година западният (католически) свят ще празнува седмица по-рано – на 5 април.

Критичните точки на поста

Ако решите да следвате канона, обърнете внимание на най-строгите моменти:

* Първата седмица: Време за вглъбяване и четене на Покаяния канон.

* Цветница (5 април): Глътка въздух, в която е разрешена риба.

* Страстната седмица: Време на духовен подвиг. Велика събота е денят на най-строг пост – времето, в което целият свят замира в очакване на чудото.

Защо да го правим?

Постът е инструмент за тренировка на волята. Той ни напомня, че не сме роби на навиците си, на храната си или на гневните си импулси. Както се казва в песнопенията на „Постния триод“, това е време за покаяние – не за да се чувстваме виновни, а за да се почувстваме свободни.

Независимо дали ще спазите целия хранителен режим, или ще изберете да „постите“ от лоши мисли и цинизъм, тези 49 дни са шанс да започнем начисто.