17|
4444
|12.05.2015
НОВИНИ
5,5 млн. ще живеят в България през 2060 г., вещаят от ЕК
5,5 милиона ще са жителите на България през 2060 г. Това се посочва в Доклад за застаряването, икономическите и бюджетните прогнози за 28-те държави-членки на Европейския съюз за периода 2013-2060 г.
Документът бе представен от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия, базиран на информация от статистическите институти и финансовите министерства на държавите-членки на ЕС.
Към 2013 г. в България са живеели 7,3 млн. българи, докато след 45 години те ще са с 1,8 млн. по-малко. На фона на отрицателния прираст, който България ще преживее в следващите четири десетилетия, ЕС се готви за прираст. Ако през 2013-а в държавите-членки са живеели 507 млн. европейци, то прогнозите са, че през 2060 г. те ще са 523 млн., или с 3% повече. Проблемът на ЕС обаче е във нарастващия брой на застаряващото население.
Оптимистична е прогнозата за продължителността на живота. Според ЕК през 2060 г. българските мъже ще живеят средно с 11 години повече, отколкото е била средната продължителност на живота през 2013 г. Очакванията са през 2060 г. продължителността на живота при мъжете у нас да е 82 г. при 71 г. през 2013 г. С осем години ще се увеличи средната продължителност на живота и на българките. Ако през 2013 г. средно тя е била 78 години, то през 2060-а трябва да е 86 г.
Данните за демографското развитие на Европейския съюз показват изключително лоша тенденция по отношение на работната сила в общността. Според тях, ако през 2013 г. работещите граждани на ЕС са 212 млн., то през 2060 г. те ще са 202 млн., което е спад от 4,4%. За сметка на това в държавите-членки на ЕС значително ще се увеличава населението, което ще е в пенсионна възраст. Прогнозата е, че ако през 2013 г. на един пенсионер в европейските държави има четирима работещи, то през 2060 г. на един пенсионер ще се падат едва двама работещи жители на ЕС, пише БГНЕС.
Докладът вещае, че и през 2060 г. България ще е далеч от средното ниво по основни социални показатели. След 45 години в ЕС ще се отделя средно 6,9% за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, докато в България ще отделяме едва 4,4%, при 4%, които са отделени през 2013 г. През 2060 г. в ЕС ще се отделят 4,7% за образование, докато у нас този процент ще е едва 3,4. През 2013 г. са образование у нас са отделени 3% от БВП. За помощ при безработица в ЕС през 2060 г. ще се отделя 1,1%, докато у нас този показател ще е едва 0,3%. През 2060 г. България ще отделя 9,4% от БВП за пенсии, докато в ЕС ще се отделят 11,3%.
Към 2013 г. в България са живеели 7,3 млн. българи, докато след 45 години те ще са с 1,8 млн. по-малко. На фона на отрицателния прираст, който България ще преживее в следващите четири десетилетия, ЕС се готви за прираст. Ако през 2013-а в държавите-членки са живеели 507 млн. европейци, то прогнозите са, че през 2060 г. те ще са 523 млн., или с 3% повече. Проблемът на ЕС обаче е във нарастващия брой на застаряващото население.
Оптимистична е прогнозата за продължителността на живота. Според ЕК през 2060 г. българските мъже ще живеят средно с 11 години повече, отколкото е била средната продължителност на живота през 2013 г. Очакванията са през 2060 г. продължителността на живота при мъжете у нас да е 82 г. при 71 г. през 2013 г. С осем години ще се увеличи средната продължителност на живота и на българките. Ако през 2013 г. средно тя е била 78 години, то през 2060-а трябва да е 86 г.
Данните за демографското развитие на Европейския съюз показват изключително лоша тенденция по отношение на работната сила в общността. Според тях, ако през 2013 г. работещите граждани на ЕС са 212 млн., то през 2060 г. те ще са 202 млн., което е спад от 4,4%. За сметка на това в държавите-членки на ЕС значително ще се увеличава населението, което ще е в пенсионна възраст. Прогнозата е, че ако през 2013 г. на един пенсионер в европейските държави има четирима работещи, то през 2060 г. на един пенсионер ще се падат едва двама работещи жители на ЕС, пише БГНЕС.
Докладът вещае, че и през 2060 г. България ще е далеч от средното ниво по основни социални показатели. След 45 години в ЕС ще се отделя средно 6,9% за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, докато в България ще отделяме едва 4,4%, при 4%, които са отделени през 2013 г. През 2060 г. в ЕС ще се отделят 4,7% за образование, докато у нас този процент ще е едва 3,4. През 2013 г. са образование у нас са отделени 3% от БВП. За помощ при безработица в ЕС през 2060 г. ще се отделя 1,1%, докато у нас този показател ще е едва 0,3%. През 2060 г. България ще отделя 9,4% от БВП за пенсии, докато в ЕС ще се отделят 11,3%.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
