840 000 жертви годишно: Тъмната страна на съвременната работна среда

„Психосоциалните рискове се превръщат в едно от най-сериозните предизвикателства пред здравето и безопасността на работното място в съвременния свят на труда“, посочва Манал Аззи, ръководител на екипа по политики за здраве и безопасност на труда в МОТ.

По думите ѝ подобряването на психосоциалната работна среда е ключово не само за психичното и физическото здраве на работещите, но и за повишаване на производителността, организационната ефективност и устойчивото икономическо развитие.

Докладът подчертава, че работата оформя идентичността, социалните връзки и икономическата сигурност на хората, а начинът, по който е организирана, определя дали тя е балансирана и ресурсно обезпечена или води до прекомерно натоварване, неясни роли и усещане за несправедливост.

Тежки последици за здравето

Според данните здравните рискове на работното място водят до близо 45 милиона загубени години живот, коригирани спрямо увреждания (DALY) годишно. Комбинираният ефект от сърдечно-съдови и психични заболявания се оценява на 1,37% загуба от световния БВП годишно. В Европа МОТ отчита 112 333 смъртни случая, близо 6 милиона загубени DALY и икономически загуби от 1,43% от БВП.

Макар сърдечно-съдовите заболявания да са водеща причина за смърт, психичните разстройства водят до по-голяма загуба на здрави години живот, посочват авторите. По данни на Световната здравна организация (СЗО) депресията и тревожните разстройства водят до около 12 милиарда загубени работни дни годишно.

Сред най-честите проблеми са депресия, тревожност, прегаряне (burnout), нарушения на съня и хронична умора.

Психичните затруднения често водят и до физически заболявания, тъй като хората прибягват до вредни механизми за справяне със стреса – тютюнопушене, употреба на алкохол, преяждане и обездвижване. Това увеличава риска от затлъстяване, хипертония и други хронични заболявания.

Основни проблеми на работното място

Докладът посочва като основни фактори за влошено здраве на работното място прекомерното работно време, тормоза, високото напрежение, дисбаланса между усилия и възнаграждение и несигурността.

Около 35% от работещите в света работят над 48 часа седмично, отчита МОТ. Според изследвания на СЗО работата от 55 и повече часа седмично увеличава риска от инсулт с 35% и риска от смърт от исхемична болест на сърцето със 17% в сравнение със стандартна работна седмица от 35–40 часа.

Тормозът и насилието също остават сериозен проблем – 23% от работещите в света съобщават, че са преживели поне една форма на насилие или тормоз в трудовия си живот, като най-разпространена е психологическата агресия (18%).

Какво може да се направи

МОТ подчертава, че дигитализацията, изкуственият интелект, дистанционната работа и новите форми на заетост променят работната среда и изискват нови подходи за управление на риска. Организациите трябва да обръщат внимание на начина, по който се структурира работата – натоварване, яснота на ролите, кадрово обезпечаване и работно време.

Когато превенцията не е достатъчна, МОТ препоръчва навременна и ненатоварваща подкрепа – достъп до помощни услуги, временни адаптации на работата, участие на специалисти по трудова медицина и справедливи процедури за връщане на работа.