АЕЖ: Президентът да наложи вето на Закона за личните данни

АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание.

Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.

В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характера и естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация.

Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни, като изрично както в рециталите към регламента, така и в чл. 85 е оставено на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Това е така именно, защото националният законодател трябва да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана. С предложения законопроект се предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България.

Считаме, че регламентът се тълкува повратно и не е спазено изискването на чл. 85, като освен това се ограничава неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, както Програма достъп до информация вече сигнализира. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията).