Алфа рисърч: Половината българи са с по-ниски доходи от началото на кризата

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, но за други 26% са намалели, без да застрашават сериозно издръжката им. Сериозен проблем изпитват 25% от хората, които са претърпелите драстичен спад.

Негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи от населението. Най-голям проблем с доходите имат самонаетите и представителите на свободни професии, както и тези от сферата на ресторантьорството и туризма.

Те формират тази четвърт от българското население, която е претърпяла най-значим спад в доходите си.

Доходите на наетите, които продължават трудовата си дейност без промяна, се запазват на предишните им равнища.Това са 48% от анкетираните.

В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: За 10% има редуване на седмици на работа от вкъщи и на работното място.Други 8% са преминали изцяло към работа от дома.

Кризата е засегнала организацията на труда за близо 500 хиляди работещи, което ще продължи да оказва влияние и след кризата.

Пред риск са изправени хората, за които са настъпили съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители.

При задълбочаване на ситуацията работодателите ще са принудени да освободят част от тях. Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% са с намалено работно време от домовете си. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Анализът и оценките сочат, че около 6.6% от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните безработни, така и нерегистрираните.

Близо 71 на сто от анкетираните дават по-скоро положителна или изцяло положителна оценка на мерките, предприети от изпълнителната власт срещу кризата. На обратното мнение са около 20 на сто.

"Одобрението към краткосрочните социални мерки е на фона на доминиращ песимизъм за запазването на работата и доходите на хората в следващите месеци. В този смисъл, досегашната бърза реакция, защитата на най-уязвимите групи и разработените по-широк кръг от спешни мерки се оценяват позитивно. Предвид тревогите около развоя на икономическата криза обаче, дългосрочните очаквания са отправени към по-бързото цялостно икономическо възстановяване на страната. Което, от своя страна, е тясно свързано с ресурсите, капацитета и стимулите за бизнеса в следващите месеци", отбелязват от "Алфа Рисърч"