Австралиец гние в български затвор

Белинда Хокинс, кореспондент на ABC TV, Aвстралия
Затворници викат от килийте си по минувачите на заснежената улица в столицата на България. Всички са чужденци в това отделение на печално известния с лошите си условия и пренаселен Софийски Централен Затвор. Дрипи се полюшват между решетките. Покъртително е да гледаш тези отчаяни молби за внимание. В една от килиите на горния етаж, далеч от погледите, е затворен млад австралиец, обвинен в най-тежкото убийство в тази бивша комунистическа страна – убийство чрез хулиганизъм. Това може и да ви изглежда като сцена от „Среднощен експрес”, но за Джок Полфрийман от Сидни и неговото семейство това е реалност. Дойдох тук с бащата и мащехата на обвинемия, за да заснема филм за пътуването им за предаването на ABC TV. Др. Саймън и Хелън Полфрийман са учени, които се чувстват крайно неловко в безпътната действителност на българската правосъдна система. За известния патолог Саймън Полфрийман е много трудно да говори за нещо различно от делото на сина си. Той е едновременно притеснен и ядосан. Не е виждал сина си от три месеца. “Ужасно фрустриращо е да гледаш детето си в дистрес и да не можеш да направиш нищо,” споделя той. Позволяват му да седне срещу сина си без да ги разделят решетки. Др. Полфрийман прегръща сина си, който не смее да покаже чувства, за да не му се присмиват другите затворници и надзирателите. Версията на Полфрийман за събитията през нощта на 27 декември, 2007 г. е много различна от тази на прокурорите по делото. За пръв път говори публично за смъртоносната схватка с футболни запалянковци. Убитият Андрей Монов, на 20 години, беше студент по право и син на известен психолог, понастоящем зам.-министър на здравеопазването. Др. Христо Монов отказва да говори с мен и заплашва, че ще ни съди ако го снимаме. Казва на преводача ни, че няма да говори с никой от държава, произвела чудовище като Джок Полфрийман. Много от свидетелите по делото си променят показанията, като предишните им съответстваха на версията на Полфрийман (самозащита). Съдията по делото отказва да приеме първоначалните им показания. Делото се влачи от май миналата година и не се вижда край.
Животът в затвора
Животът е много тежък тук. Или е невъобразим студ, или адска жега. Полфрийман е в килия с петима други затворници. Разговарят на български и се подкрепят взаимно. Имат право на две посещения по 40 минути месечно; през останалото време нямат какво да правят. Само тези с ефективни присъди имат право да работят. “Хората не правят нищо по цял ден и откачат,” казва Полфрийман. “Един път един ме заля с вряла вода защото бях прекалено близо до него, а пет минути преди това си говорехме нормално.” Бащата на Полфрийман не спира да се надява, че справедливостта ще възтържествува, въпреки че има известни тревоги. “Синът ми започва да губи представа за време. Става му все по-трудно да мисли за това, че трябва да излезе оттук.” Ако бъде осъден семейството му иска да си излежи присъдата извън България, за предпочитане в Австралия. Баща му не смее да отговаря на късни обаждания, за да не разбере, че трябва да пътува за София и да идентифицира трупа на сина си.
“Денят на извиненията” (Прошка)
Малко преди да отпътуваме българите отбелязаха “Деня на извиненията”. На този ден българите пият огромни количества дестилирано вино и се извиняват един на друг. “Ако можех, щях да се извиня на Монови, но едва ли биха ми простили,” заключава Полфрийман.
Frognews.bg напомня, че Джок беше обвинен в убийството на Андрей Монов в края на декември, 2007 г. След инцидент на столичния площад “Света Неделя” Полфрийман намушка многократно с нож Монов, който почина. Въпреки показанията на свидетелите, че Джок съзнателно е намушкал Монов, Полфрийман не се призна за виновен и обясни, че е искал да спаси момче от побой. Ако вината му бъде доказана, Джок Полфрийман ще получи от 15 до 20 години затвор.