Българчетата прогресивно по-тъпи

България се е сринала с 8 позиции в международното изследване за грамотност по четене на четвъртокласниците - PIRLS. То се проведе м.г. в 48 държави, а у нас на тестовете се явиха 5261 малчугани. Резултатите бяха обявени официално вчера в Норвегия.

България е на 22-ра позиция от 48 държави по четивна грамотност. Една от причините е, че за много от децата майчиният език е различен от българския и те не се справят. 15-годишните едва кретат на дъното на грамотните, а на националните изпити винаги има дъжд от двойки, сочат данните, цитирани от „Труд”. Страната ни обаче е доста над средното ниво. Но тъй като има държави с еднакъв брой точки, реално не сме на 22-а, а на 16-а позиция.

На първо място по грамотност е Хонконг с 571 точки, които са изкарали тамошните малчугани. Следва Русия с 568 точки. Ние имаме 532 точки при среден резултат за PIRLS - 500. На последно място е Мароко с 310 точки. За успокоение на родните ни просветници след нас са държави като Франция, Белгия, Испания, Полша и Словения.

Анализаторите на международното изследване посочват доста нелицеприятни за нас тенденции.

Първата е, че едва 11 на сто от учениците ни успяват да се справят с най-сложните задачи - тези за отличен. Имаме и 7%, които изобщо не са успели да отговорят. 77 на сто решават задачите от теста, които мерят средното ниво на знания.

В училищата, в които над 75% от децата имат ранна грамотност, са изкарали много по-високи резултати не теста, отколкото там, където малчуганите са пуснати без никаква подготовка. Социално-икономическият статус на семействата също има значение за знанията на децата. Например 11 на сто от четвъртокласниците са от икономически силни семейства и техните резултати са 593 точки на теста.

На средно икономическо ниво са 71 на сто от децата и те са изкарали 543 точки. Най-бедните са 18% и техните резултати са 466 точки. За знанията на децата обаче много по-решаващи са броят на книгите у дома и образованието на родителите. За съжаление у нас едва 23 на сто от семействата имат над 100 книги в дома си. Но над 55 процента от малчуганите разполагат със собствена стая и интернет.

От всички резултати по различните критерии за мерене на грамотност по четене (тук влизат и уменията да се борави с текст и да се използва информация) излиза, че мерките за ограмотяване на новото поколение не сработват.

Проблемът е, че причините за това са пословично известни, но това не е довело до промяна на ситуацията:

-Последните учебни програми не работят.
-Учителите работят със стари методи, които изискват зубрене.
-Незнанието на български език се оказва огромна пречка пред все по-голяма част от подрастващите и расте броят на училищата, в които в една или друга степен етническата среда е различна от българската.
-Планираните мерки за повишаване качеството на образованието ще покажат дали са работещи едва през 2016 г.