Реклама / Ads
8| 7566 |23.12.2022 НОВИНИ

България от Цариградската конференция, която не се случи. Защо?

.
България, според Цариградската конференция...
На 23 декември 1876 г. (4 януари 1877 г. по нов стил) е свикана Цариградската посланическа конференция с участието на Великите сили от една страна и Османската империя - от друга. Конференцията е опит за мирно разрешаване на Източната криза, като целта ѝ е да се вземат решения за преобразувания в европейската част на Османската империя.

В центъра на вниманието са българските земи, които трябва да получат нов статут, а не като част от Османската империя. На предшестващите конференцията заседания се стига до решение да се даде автономия на българите в граници близки с обхвата на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г. Това е официално и авторитетно признание за националната ни обособеност.

 

Участие в конференцията взимат представители на следните страни: Великобритания, Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и домакините от Османската империя.


.

Преговарящите: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди, (седнали) граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

 

След множество предложения крайното решение взема под внимание английския вариант за съдбата на българските земи и етнос. България е разделена вертикално на източна автономна област с център Търново и западна автономна област с център София. Източната българска автономна област включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.В Западната област влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска. Двете области са със статут на автономии, но под васална зависимост от Османската империя. Проекта е връчен на Високата порта на 21 декември 1876 г. Султан Абдул Хамид II опитва, чрез политическа маневра да отхвърли исканията на Великите сили. Той назначава за велик везир Мидхат паша. На 23 декември Цариградската конференция е официално открита. Сафет паша заявява пред представителите на Великите сили, че султана е реформирал 600-годишното османско управление като е „ощастливил“ империята с конституция. Според Високата порта направената реформа ще реши проблемите на Балканите и предложението отправено към Високата порта може да бъде отхвърлено.

 

Последват нови предложения от страна на представителите на Великите сили, които са отхвърлени и от османска страна е отговорено с контрапредложения, които също са отхвърлени. Двете страни не успяват да стигнат до консенсус и на 18 януари 1877 г. Мидхат паша обявява окончателния отказ на Османската империя да приеме предложенията за решаване на Източния въпрос на страните участнички в конференцията. В следващите дни представителите на държавите участници в конференцията са отзовани.

 

Османската империя обаче отхвърля предложенията за реформи и конференцията завършва с неуспех. Става ясно, че разрешаване на Източната криза ще се търси по пътя на войната.

 

Априлското въстание заварва руската дипломация неподготвена за бързото развитие на последвалите събития. Насилията и зверствата над българското население надигат вълна от протести и недоволство в Европа. Цяла Европа се надига в защита на българската национална кауза, възмутена от насилието и безчинствата срещу българското население след въстанието. След спешни дипломатически совалки Великите сили се споразумяват за постигане на решение на Източния въпрос чрез конференция в Цариград.

 

Веднага след Априлското въстание руската дипломация се задейства и предприема коварни ходове. На 8 юли 1876 г. Русия сключва с Австро-Унгария секретното Райхщадско споразумение зад гърба на Великите сили. С него двете империи си разделят териториите на влияние на Балканския полуостров и предопределят съдбата на България и до днес, като приемат текст, който изключва създаването на голяма държава. Русия поема ангажимента да не възпрепятсва Австро-Унгария при окупация на Хърватия, Босна и Херцеговина, а Австро-Унгария – да не пречи на Русия при инвазия на Балканите, в частност на българска територия. Истинската трагедия за българската национална кауза се случва само половин година след това. По време на преговорите на Цариградската конференция, зад гърба на другите държави в Будапеща Русия тайно финализира с Австро-Унгария приетите договорености в Райхщадското споразумение и сключва с Австро-Унгария секретната Будапещенска конвенция.

 

Окончателният вариант за територия на българската държава, приет от Великите сили на Цариградската конференция е много близък до границите на Българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

 

Приетият и съгласуван от всички Велики сили окончателен вариант за територия на България обединява почти всички българи на Балканския полуостров в единна територия по най-естествения признак – преобладаващо българско население. Приетият вариант е по предложение на английския консул като територията ни е разделена вертикално на две отделни български държави, като с това британската дипломация цели да намали риска от силно руско влияние в Източна България, където православното население е по-малък процент в сравнение със Западна България, като по този начин ще намали и вероятността за руска експанзия към проливите през тази територия.

 

Само че в същия момент в допълнителната секретна конвенция Русия се споразумява с Австро-Унгария да не се допусне образуване на голяма и сплотена държава. На 15 януари 1877 г. тя е подписана от двете империи, докато Цариградската конференция тече.

 

Можем да считаме 15 януари 1877 г. за една от най-черните дати в историята ни. Веднага руският консул в Цариград граф Игнатиев е уведомен за постигнатото съглашение и той започва да работи по саботиране на постигнатите договорености на Цариградската конференция. Граф Игнатиев спешно се среща с представителите на Османската империя и успява да ги убеди да откажат подписването на постигнатото съгласие, като поема мъгляви обещания за ненамеса, както и руска дипломатическа подкрепа за евентуалното оставане на голяма част от Балканите в пределите на Османската империя. След два дни успява да убеди османските власти да се откажат от договореностите и на 18 януари Митхад паша обявява, че Османската империя отказва да подпише постигнатото споразумение за територия на България.

 

Руското обещание е спазено и както всички знаем това се случва – цяла Македония, както и Беломорска Тракия впоследствие умишлено са оставени в пределите на Османската империя. По силата на чл.10 от Фермана за независима Българска екзархия от 1870 г. в Македония гръцката църква, под контрола на османските власти провежда плебисцит. Резултатите са потресаващи за гръцката църква и тотално объркват плановете на Русия. С мнозинство над 2/3 почти цяла Македония се присъединява към Българската екзархия, което ще доведе и до нов тласък и подем на патриотчните сили за осъществяване на българската национална кауза.

 

В резултата на тайните договори между Руската и Австро-Унгарската империи българските земи ще бъдат разпарчетосани с Берлинския договор, като Северна Добруджа е предадена на Румъния, големи български територии в Западна България – Пиротско и Нишко ще бъдат подарени на Сърбия, където местното население ще бъде подложено на насилствена асимилация, терор и убийства, Македония и Беломорска Тракия ще бъдат оставени в пределите на Османската империя, ще бъде създадена една изкуствена, васална държавичка Източна Румелия, която ще просъществува само седем години. Ще бъде създадено и малкото княжество България – под временно руско управление, с 50 000 руски окупационен корпус, който според чл. 8 от Временния Сан-Стефански договор и аналогичния текст  изкопиран в чл. 22 на Берлинския договор се издържа изцяло за сметка на местното население.

Ако беше призната територията от Британския проект, цялостна или поделена, това би могло да изпълни една много по-умерена национална идея, която да намали възникналото по-късно напрежение между българите и останалите народи на Балканите (би се предотвратила борбата за Освобождение на Македония, както и спорът между България и Румъния за Добруджа- бел. ред.)“ - заявява преди време пред БНР историкът Александър Стоянов.

 

Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 10| 3664 |23.12.2022 Политологът Хр. Анастасов: Няма нищо по-опасно за България от президентска република . 5| 2821 |22.12.2022 Росен Христов: Договорът с ”Уестингхаус” за доставката на ядрено гориво, гарантира диверсификацията на България . 2| 2689 |22.12.2022 Акушерките в България: Няма да участват в медийни изяви преди да излязат експертните решения . 4| 3085 |22.12.2022 ”Демократична България” обвини ГЕРБ в квази евроатлантизъм заради Пловдивския панаир

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads