Баница с дрян

Баба ходеше в долната стая и говореше дълго на снимката си с чичо Митко, първия ѝ мъж, преди да сложи това клонче в баницата. Три пъпки – градините. Имахме три градини и трябваше да бъдат плодородни. Около къщата, долният двор и бостанът. Четири пъпки – къщата. На четири посоки гледа, но винаги трябва да знаеш къде е. Пет пъпки – семейството, като петте пръста на ръката.

Шест пъпки – учението. Баба слагаше този късмет заради мене и сестра ми. Но не пропускаше да ми напомни, че не чета достатъчно и ми трябват точно тези шест пъпки, за да разцъфна на чина и да радвам всички. Седем пъпки – кокошките, защото какво е баницата без много яйца?

Осем пъпки – лозето, в чиито осем реда баба често се губеше. Ту го кършеше и вържеше, ту го загребваше и копаеше. И се радваше на виното, макар че не пиеше, защото трябваше да има с какво да посреща гости. Девет пъпки – парите. И пари са нужни, но тогава не ми трябваха.

Гледах как баба слага дряновите клонки в баницата и чаках после да ми се падне мързелът.

Магдалена Абаджиева