Реклама / Ads
10| 7263 |18.04.2020

Поетът Николай Милчев за Фрог: Великденска вишна

.
Поетът Николай Милчев
Къщата ни на село е на една ограда с църквата. Откъм нашата страна на оградата растяха малини, малко френско грозде, момини сълзи и една вишна. Само споменавам, че вишната играе главна роля в тази история.

Откъм църквата по оградата се катереха бръшлян и здравец и по някое напечено от слънцето гущерче.


Гугутките, които дремеха над кубетата, после идваха да кълват царевица и жито с нашите пилета, а като се наядяха, се връщаха при кръстовете на църквата и при небето.

 

Каквото ставаше в църковния двор, ставаше и у нас. Е, не е точно така, но аз така го чувствах. Църквата ми беше комшия, близък човек.

 

Когато за пръв път – още като малко момче – прекрачих през вратата на храма, ми идеше да се събуя, защото видях същите черги като на баба – същите цветове, шарки и пеперуди. Едва не си събух обувките.


Бях малко момче и се уплаших от тишината, от тази дълбока и хладна строгост, от свещите, които сякаш горяха целите, от резбата по олтара, от кънтенето на думите дори когато шепнеш. Свещите в тази наша селска църква горяха не от горе надолу, а целите и изведнъж – като огнени пръчки, като мънички мълнии. Така съм ги видял тогава – целите в мек огън.


После идваха бабичките на селото и на мен ми отмаляваха краката. Световъртежно ми ставаше – от хубост,от полуздрач, от тайнственост и от тази светлина, която идваше отвсякъде. Светлина от прозорци, от икони, от драперии, от свещи, от очи, от пръсти, от шепот – от всичко това ми отмаляваха краката и ми се завиваше свят.
Не беше Великден, не. Тогава само влизах за пръв път в църквата, която ни беше комшия. Сякаш ѝ идвах на гости за пръв път.


А на Великден – о, когато дойдеше Великден, тази вишна откъм нашата страна на оградата, за която вече ви казах колко е важна, лумваше в бяло. Насапунисваше си главата тази великденска вишна. И както е нацъфтяла и с насапунисана глава, си протягаше ръцете и спускаше цветове и балончета ту в нашия двор, ту в църковния. Играеше си. Протегне си ръцете и хоп – няколко цветчета падат в дланта ми. Наведе се вишничката към църковния двор и спусне по някой бял цвят към хората, дето пристигат за Великден. И аз имам вишневи цветове, и хората в църковния двор – също.


Ето затова ви казах, че вишната има голяма роля в тази история.


Сега пак е Великден и догодина пак ще е Великден и така ще е, докато вярваме, че Христос е възкръснал и като бял цвят на вишна е полетял. И пак ще е Великден, докато една вишна расте на оградата между къща и църква.


На мен лично много ми се ще да видя дали и тази година плодовете на вишната пак ще бъдат алени и леко стипчиви и дали и тази година гугутките ще ги опитат и ще плескат с криле от радост.


Николай Милчев

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Николай Милчев: Ако властта предприема мерки, то е, защото се страхува да не бъде пометена 15| 6707 |16.04.2020 . Почина легендата на българската пантомима Николай Ганчев-Руди 0| 3184 |15.04.2020 . Д-р Николай Брънзалов: Не са ни учили да преглеждаме пациенти по телефона 4| 3436 |14.04.2020 . Д-р Николай Михайлов: Заради смисъла бихме жертвали живот 9| 4307 |14.04.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ

    ДОБРО УТРО