Б. Барабата: Гошо Минчев нямаше да иска цвете, защото беше скромен

Васил Василев

И тази година малцина смелчаци, приятели на великия Георги Минчев, се наеха да направят традиционното „Цвете за Гошо” в Южния парк. Куриозното беше, че този път нямаше спонсори. Организаторът Ивайло Крайчовски, басист на ФСБ, намекна, че Гошо е мразен от комунистите, които движат нещата днес, и явно заради това музикантът е сам. Единствен благодетел се оказала столична община, която традиционно финансирала проекта. Макар и непретенциозна, сцената се превърна в своеобразна трибуна на 18-20-годишни ентусиасци, които дънеха дори банди като „Beatles” и „Pink Floyd”, нечувани на живо приживе от тях. На феста и стари и млади пееха вечните песни на „Бръмбари”, „Щурци” и „Стари Муцуни”.




Още в първия ден от двудневния концерт се мобилизираха около 1000 души, което е своеобразен прецедент за подобна проява. На „панихидата” на Георги Минчев присъстваха само метъл и рок-изпълнителите, макар че самият той обожаваше блуса и рокендрола. В негова памет всички участници бяха задължени да свирят поне по 1-но негово парче. Така в парка се изстреляха „История с китара”, „Блажени години”, „Бяла тишина”, „Българско реге” и много други партии на великия Минчев.
Макар че наскоро столична община забрани пиенето на алкохол в парковете се направи компромис за Георги Минчев, който едва ли приживе би приел феста без пиво.

С бира в ръка приятели го характеризираха така:

Звезди от „Ахат”:
Ако Гошо беше жив, щеше да се радва на тези млади хора, които сега изпълняват музиката му. Някъде отгоре Бате Гошо сега ни гледа и си казва: „Егати, тея ми пеят песните!”.

Буги Барабата: „ Той нямаше да иска такава демонстрация, защото беше прекалено скромен човек. Щеше да е доволен, но вътре, в себе си, че има младежи, родени през 90-те и усетили духа му. Той беше оптимист за младите. Прав се е оказал. Вижте тези младежи как забиват…

Ивайло Крайчовски: С Гошо се познавахме от много отдавна. Той си замина разочарован… И днес щеше да е такъв. Махнахме едно лошо, за жалост дойде друго. С него много сме коментирали поведението на хората. Когато имаш боклук до себе си, си казваш „държавата ми е виновна”. Така ставаш манипулируем. Ти захвърляш собственото си мнение и хвърляш вината на държавата, която това и чака. Фашизмът е възникнал именно така – заради отчаяни хора. През 90-те ходехме редом до хората на протести. Гошо Минчев също беше с нас – главатарят на Старите муцуни. Почина излъган от новите времена. Макар че той все още си е жив – младежите, които свирят на феста помнят Чичо Гошо и поне са чували за неговите песни, които бяха преследвани от тези, които сега пак са на власт. Добри са. Борбени. Рокът винаги е бил борба. Сега нямаме спонсори направихме концерта с помощта на Столична община, която ни подкрепя от 2001-ва година. Сега няма и безплатна бира…Защото няколко шефове на касови бири са руснаци или поне свързани с Русия…Важното е, че сме много и има млади хора. Обнадежден съм за рока, като ги гледам как забиват.