Битката за нулеви емисии: Твърде късно ли е?

Тридесет години срещи, обещания и цели, но резултатите остават спорни. Емисиите продължават да растат, температурите също. Възможна ли е изобщо нулева въглеродна икономика, или това беше просто мечта, която избледнява под натиска на реалността?

Америка: вятърът спря

В Съединените щати един от най-големите проекти за възобновяема енергия – вятърната ферма Revolution Wind край Роуд Айлънд – беше замразен по заповед на президента Доналд Тръмп, въпреки че беше завършен на 80%. Решението постави под въпрос бъдещето на зелената енергия в страната.

Администрацията във Вашингтон вече оряза 25 млрд. долара от федералното климатично финансиране, премахна данъчни облекчения за възобновяеми източници и отвори милиони акри земя за нови петролни и газови сондажи. Междувременно изкуственият интелект и бумът на нови центрове за данни изстрелват потреблението на електроенергия нагоре.

Резултатът е парадоксален: докато САЩ се стремят към технологично превъзходство, се връщат към по-замърсяващи енергийни източници, включително въглища. Енергийни анализатори предупреждават за предстоящ недостиг и растящи цени на електричеството – сценарий, който е лош за икономиката, потребителите и планетата.

Индия живее върху горящи въглища

На другия край на света, в индийския щат Джаркханд, земята буквално гори. Под повърхността на старите въглищни мини тлеят милиони тонове въглища, изхвърлящи дим и отровни газове денонощно. Огньовете продължават вече повече от век и застрашават цели селища.

Въпреки че регионът е богат на ресурси и доставя значителна част от енергията на страната, хората там живеят в бедност и несигурност. Индия все още разчита на въглищата за около 70% от енергията си, но се готви за огромна трансформация – до 2030 г. половината от електричеството ѝ може да идва от възобновяеми източници.

Тази промяна ще бъде решаваща не само за Индия, но и за глобалния климатичен баланс.

Китай и зелената геополитика

Югоизточна Азия Китай затвърждава ролята си на световен лидер в производството и износа на зелени технологии. В Лаос беше завършен проектът Monsoon Wind Power – най-голямата ветроенергийна централа в региона, изградена изцяло с китайски инвестиции и технологии.

Днес Китай произвежда над 60% от глобалните зелени технологии и изнася повече стойност от САЩ в нефт и газ взети заедно.

За развиващите се страни това носи достъп до евтина енергия, но и нови зависимости. Енергийното влияние постепенно се превръща в политическо – част от по-широката стратегия на Пекин за глобално лидерство в новата „зелена икономика“.

Амазония на ръба

Домакинът на COP30 – Бразилия – посреща света, докато собствената ѝ Амазонска гора изгаря. Въпреки усилията на президента Лула да намали обезлесяването, през 2024 г. пожари унищожиха милиони хектари. Причината е комбинация от човешка дейност и климатични промени – по-високи температури и по-малко дъждове.

След като горите изгорят, териториите често губят законовата си защита и се превръщат в пасища. Единствените, които успяват да запазят част от екосистемата, са местните племена, които защитават земите си с упоритост и традиционни знания. Техните територии днес са последната бариера пред пълния колапс на „белите дробове“ на планетата.

Тридесет години по-късно

COP30 ще отбележи три десетилетия от началото на глобалните усилия за ограничаване на емисиите. Резултатите обаче са противоречиви: емисиите продължават да се увеличават, а светът се затопля с тревожни темпове.

Въпросът, който стои днес пред лидерите, е прост, но съдбовен: ще остане ли „нетната нула“ само благородна илюзия – или все още има време за обръщане на посоката?