„Възможно е да стане. Утре или вдругиден. Постигнат е голям напредък. Те ми се обадиха и казаха: „Моля ви, нека разговаряме“, заяви Тръмп във вторник.
Въпреки оптимизма му, все още няма яснота дори кой с кого води преговорите. Техеран твърди, че разговаря единствено с Оман за временно споразумение относно корабоплаването през стратегическия проток, пише CNN.
Иран обвинява САЩ, че бавят преговорите
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи съобщи, че Иран и Оман вече са договорили географските координати на предложен безопасен морски коридор. Той обаче подчерта, че това ще бъде възможно само ако „определени трети страни не възпрепятстват процеса“.
Според полуофициалната иранска агенция Tasnim основната причина за забавянето на споразумението е „намесата на САЩ и заплахите на Доналд Тръмп“.
Другата полуофициална агенция Fars също твърди, че американски представители изпращат противоречиви сигнали и чрез регионални партньори затрудняват преговорите.
В същото време източник от държава в Персийския залив, запознат с разговорите, оценява шансовете за постигане на споразумение до петък на около 50%.
Спорът е кой ще контролира Ормузкия проток
Най-голямото препятствие остава въпросът за контрола върху един от най-важните морски маршрути в света.
Според Иран новият модел трябва да обедини досегашните северен и южен корабен маршрут в един двупосочен коридор, при който Техеран ще запази водеща роля в осигуряването на сигурността, разминирането и морските услуги.
Членът на иранския преговорен екип Саид Аджорлу заяви, че целта е за период между един и три месеца да бъдат въведени временни правила, „при които Иран да има доминираща роля“.
Иранските представители подчертават, че режимът на плаване няма да се върне към положението отпреди войната, когато нито една държава не упражняваше контрол върху корабоплаването в протока.
За Техеран този въпрос вече е също толкова важен, колкото и правото му да обогатява уран.
Вашингтон отхвърля идеята за ирански контрол
За САЩ, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства подобен сценарий е неприемлив.
Държавният секретар Марко Рубио неколкократно заяви, че държавен контрол върху международен морски път противоречи на международното право.
„Ако създадем прецедент, при който една държава може да контролира международен морски път, да събира такси и да заплашва с атаки корабите, които не плащат, това ще бъде изключително опасен пример и за други региони по света“, предупреди той.
Остават множество нерешени въпроси
Все още няма отговор дали Корпусът на гвардейците на Ислямската революция ще приеме ограничаване на ролята си в протока, при какви условия ще има право да спира кораби и дали договореността ще важи и за чуждестранни военни кораби, включително американски.
Не е ясно и дали евентуално споразумение ще доведе до облекчаване на американските ограничения върху иранските пристанища и петролния износ.
Юнското споразумение между Иран и САЩ остави много ключови въпроси неясни. То задължаваше Иран да положи „максимални усилия“ за безопасното търговско корабоплаване за срок от 60 дни, като предвиждаше бъдещото управление на протока да бъде уточнено допълнително.
Иран търси трайно политическо влияние
Според анализатора Трита Парси от Quincy Institute Иран се стреми да превърне военните си успехи в дългосрочна политическа роля при управлението на един от най-важните морски коридори в света.
„Ако си осигури трайна роля в управлението на Ормузкия проток, Иран ще може да запази голяма част от влиянието, което придоби по време на войната, без постоянно да разчита на военен натиск“, смята Парси.
Израелският експерт по сигурността Дани Цитринович отбелязва, че връщането към ситуацията отпреди кризата би било възможно единствено чрез смяна на режима в Иран или чрез продължителна военна операция за установяване на контрол над протока – варианти, които Вашингтон не е готов да предприеме.
Световният петролен пазар остава под натиск
Докато преговорите продължават, световните петролни пазари усещат последствията от ограничения трафик през Ормузкия проток.
Главният изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър предупреди, че дори протокът да бъде отворен незабавно, ще са необходими до 18 месеца, за да бъдат възстановени изчерпаните световни петролни запаси.
Според оценките всеки ден без споразумение означава, че около 15 милиона барела суров петрол не достигат до световните пазари.
