Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че пълното отказване на Иран от ядрените му амбиции остава стратегическата цел на Вашингтон, но непосредственият приоритет е именно отварянето на Ормузкия проток.
Според анализатори подобно развитие би означавало сериозен дипломатически успех за Техеран. След началото на конфликта Иран използва контрола си върху протока като основен инструмент за натиск, а евентуално споразумение може да му гарантира трайно влияние върху управлението на водния път и в бъдеще дори възможност да въвежда такси за преминаващите кораби.
„Това, което преди беше свободен международен морски път, вече не е такъв“, коментира бившият американски дипломат Аарън Дейвид Милър пред изданието. По думите му е трудно да се види как САЩ могат да представят подобно споразумение като категорична победа.
Преговорите между Иран и Оман продължават, като според дипломатически източници Вашингтон е информиран за развитието им чрез посредничеството на Маскат. Обсъжда се временно споразумение, при което корабите ще влизат в Ормузкия проток през ирански води, а ще го напускат основно през омански. В началния етап Иран ще проверява маршрута за мини и други опасности, преди движението да бъде възстановено за всички търговски кораби.
По време на преходния период не се предвижда събиране на такси за преминаване. В дългосрочен план обаче Техеран настоява да въведе т.нар. „такси за обслужване“ на корабите – идея, която среща съпротивата на държавите от Персийския залив. Оман предлага модел, подобен на този в Малакския проток, при който се правят единствено доброволни вноски за безопасността на корабоплаването и опазването на околната среда.
Според източници, близки до преговорите, ако бъде постигнато окончателно споразумение, САЩ са готови да прекратят военноморската блокада на иранските пристанища и постепенно да облекчат санкциите върху износа на ирански петрол.
Междувременно войната продължава да оказва сериозен икономически натиск. Макар цените на петрола да се понижиха под 80 долара за барел заради надеждите за дипломатически пробив, горивата в САЩ остават значително по-скъпи отпреди началото на конфликта, а американските запаси от ракети за противовъздушна отбрана намаляват.
Според експерти администрацията на Тръмп разполага с все по-малко възможности. По-нататъшна военна ескалация крие риск от нови сътресения на енергийните пазари и допълнително напрежение в Близкия изток, докато компромис с Иран може да предизвика силна вътрешнополитическа реакция в САЩ, особено преди междинните избори.
Анализатори предупреждават, че ако бъде постигнато споразумение, което се разминава с първоначалните военни цели на Вашингтон, президентът Тръмп ще бъде подложен на критики както от демократите, така и от част от собствените си републикански съюзници.
Според експерта по Иран Али Ваез има риск да се повтори вече познатият сценарий – временно примирие, последвано от нов натиск и нова ескалация.
„Тръмп може да обяви всяко споразумение за политически пробив. Но ако критиките се засилят, е възможно отново да се върне към политиката на натиск, а след това – към поредното временно примирие. Така цикълът може да започне отново“, смята той.
