Силвия Спасова – дъщеря на изчезналия капитан и сестра на един от моряците – споделя, че семейството живее в пълна неизвестност.

„Провокира ме това, че седем дни наистина живеем в пълна безизвестност за това какво се случва“, казва тя.

По думите ѝ се създава усещане, че действията по издирването не са достатъчно бързи и ефективни.

„Кое е приоритет – намирането на потънал кораб или намирането на евентуално живи хора?“, пита тя, подчертавайки, че всеки плавателен съд разполага със спасително оборудване и при своевременна реакция е възможно хората да бъдат спасени.

Според Спасова липсва добра координация между институциите, а семействата не получават официална информация и са принудени да научават подробности от познати и медиите. Тя поставя и конкретни въпроси:

„Защо при положение, че корабите се следят в реално време, е трябвало да има граждански сигнал, че корабът го няма? Изчислявана ли е възможната траектория на дрейф на спасителен плот, ако такъв се е активирал?“

По нейни данни плавателният съд е изчезнал около 8.00 ч. сутринта, а първите реални действия по търсене са започнали едва към 17.00 ч.

„Дори и да има шанс тези хора да са живи някъде във водата, категорично те не могат да оцелеят“, казва тя, поставяйки под съмнение навременността на реакцията.

За близките случаят не бива да остава просто лична трагедия или тема за коментари в социалните мрежи. Според тях е необходимо да се направят изводи и да се подобри готовността на страната за бърза и адекватна реакция при подобни инциденти в морето.