Ето как се прости с Димитър Цонев в социалната мрежа журналистката Нери Терзиева: "Видях Митето за първи път на живо, когато той беше на десет години. В кино "Славейков" той и сестра му Теодора припяваха с музиката на "Баща ми, бояджията". Баща им беше Бояджията. Хубави деца с лунички - много по-свободни, ведри и усмихнати от нас.
И по-късно, всъщност, през целия си живот, Митето предимно се усмихваше.
Веднъж го попитах: "Как го правиш?"
Митето взе ръката ми и я сложи върху ямката на гърлото си. Там сърцето му биеше лудо. Оставаха минути до ефир, а в студиото го чакаха четирима мъченици на демокрацията, наредени его до его.