От Регионалната здравна инспекция – Бургас посочват, че лабораторните проби не показват микробиологично замърсяване и водите за къпане остават с отлични показатели.

 

На практика обаче част от плажуващите и доброволците, участвали в почистването на плажовете, съобщават за отделни мазутни образувания, смесени с водорасли и пясък.

 

„Виждаме го, но не навсякъде и не постоянно“


В публикации в социалните мрежи граждани разказват, че мазутните топчета често остават незабелязани, тъй като са малки и се смесват с естествените отпадъци по брега.

 

„А това е боклукът, който събрахме от плажа… повечето хора го подминават. Всичко е попило с мазут. Хора, събирайте си боклука – не коства нищо да вдигнеш дори един отпадък“, пише участник в почистване на плаж в района на „Делфин“.

 

 

Други потребители съобщават за подобни находки и на други места по крайбрежието.

 

 

Някои от публикациите описват замърсяването като по-осезаемо в определени участъци, но към момента няма данни целите плажни ивици да са засегнати.

 

Как всъщност се почиства мазутът?


Въпросът, който вероятно си задават много туристи, е какво се случва, след като подобни замърсявания бъдат открити.

При малки количества, каквито се съобщават в момента, практиката в много държави е мазутните топчета да се събират ръчно или механично заедно със замърсения пясък и водорасли. След това отпадъкът се третира като опасен и се предава за специализирано обезвреждане.

 

При по-големи замърсявания в някои страни се изграждат временни защитни съоръжения, използват се специализирани абсорбиращи материали и се организират координирани акции между местните власти, екологичните служби и концесионерите.

 

У нас законът задължава концесионерите и наемателите на плажовете да почистват своевременно замърсяванията и да сигнализират компетентните институции. До момента обаче няма информация за организиране на извънреден координационен щаб или за прилагане на по-мащабни мерки, каквито се предприемат при големи нефтени замърсявания.

 

Екологичният риск, който остава на заден план


Макар институциите да уверяват, че морската вода е с „отлично качество“, мазутните отлагания не са безобидни.

 

Става дума за нефтени продукти, съдържащи въглеводороди, които могат да предизвикат кожни раздразнения и алергични реакции при контакт. Особено уязвими са децата, които прекарват повече време в пясъка и плитките води.

 

При по-продължително излагане на подобни замърсявания рискът не се изчерпва само с външен контакт, а повдига въпроси за реалното натрупване на вредни вещества в морската среда.


Както вече беше посочено, по закон концесионерите и наемателите на плажовете са длъжни да почистват своевременно замърсяванията и да сигнализират при инциденти.

 

В контрола участват няколко институции – РИОСВ, Басейнова дирекция, Регионалните здравни инспекции и общините. На практика обаче координацията между тях често се свежда до паралелни проверки и отделни констатации.

 

Остава и въпросът за санкциите – колко често се установява конкретен източник на замърсяване и дали се налагат реални наказания, или случаите се водят като „неустановен произход“.


Между лабораторните анализи и реалността на брега се разгръща все по-осезаемо разминаване.

 

От една страна стоят уверенията за чиста и безопасна вода, от друга – снимки, видеа и свидетелства за мазутни петна по пясъка и във водата.

 

Дали става дума за цикличен екологичен процес, който се повтаря всяко лято, или за проблем с по-дълбоки причини и недостатъчен контрол, остава въпрос, който засега няма еднозначен отговор.