Човек на Първанов осъди България в Страсбург заради НДСВ

Поводът за поредното загубено от страна ни дело е скандалното изваждане на Димитров от листите на НДСВ през 2001 г. поради съмнения, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Освен Димитров, обезщетение ще получат и други двама неуспели да станат кандидат-депутати от царското движение – Наум Петков от Враца и Борис Георгиев от Монтана.

Съдебната сага датира от 1997 г., когато е приет законът за досиетата. Той предвиждаше разкриването имената на сътрудниците на бившата Държавна сигурност, с което бе натоварена специална комисия.
Приетият на 9 април 2001 г. Закон за избор на народни представители, позволи на политическите партии да оттеглят, номинирани от тях кандидати, ако има информация, че са сътрудничили на тайните служби преди 10 ноември 1989 г.

На 5 юни 2001 г. тогавашната ЦИК реши , че въпросната информация може да бъде предоставена, както чрез специални доклади на Комисията по досиетата , така и чрез отделно издадени от нея сертификати. В решението на ЦИК се уточняваше също така, че на базата на такива документи и по искане от съответната политическа партия, регионалните избирателни комиси могат да заличат вече направена регистрация на кандидати за народни представители. Именно по тази процедура тримата жалбоподатели бяха снети от листите на царското движение.

На 13 юни 2001 г. решението на ЦИК бе обявено за нищожно от ВАС, който постанови, че единственото законно средство, чрез което може да бъде установена принадлежност към бившата Държавна сигурност са докладите на Комисията по досиетата, а не отделно издавани сертификати.
Самото изваждане на тримата от депутатските листи също бе отменено впоследствие от ВАС в съответствие с постановеното на 13 юни 2001 г. решение на магистратите.

Казусът бе разгледан и от Конституционния съд, който бе сезиран от 57 народни представители. Конституционите съдии прецениха, че въпреки постановеното решение на ВАС не може да бъде отменен изборът на народен представител, влезнал в листите на НДСВ на мястото на Венцислав Димитров, но той може да търси обезщетение по съдебен път.
През 2004 г. Димитров предеви иск по реда на приетия през 1988 г. Закон за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани, но към момента на разглеждане на делото от съда в Страсбург казусът бе все още висящ.