Т. Дончев извади виц за "колата" на държавата

Приятел взема стопаджия с голям сак на рамото. Качва младежа на предната седалка и мълчаливо пътуват десетина километра. Най накрая, този от дясно, той пита:
- Мога ли да покарам?
- Глупости, как ще караш, аз карам ти се вози!
- Не, все пак да покарам, няма да ти преча…..!
- Абе, човек това е моята кола, аз карам!
- Не, не все пак ще покарам….

И след последната реплика, стопаджията вади от сака автомобилен волан, опира го в таблото и започва да кара „брррррррр“ под втрещения поглед на водача…
Сетих се за тази истинска история, по повод генералния политически въпрос „КОЙ да управлява?“. Наблюдавайки ситуацията, силите, властите, сцената, авансцената, кулисите и най вече задкулисието, мисля, че най- голямата опасност е „властта“ само да стои на дясната седалка, да върти волан, който не е свързан с предния мост и да вида „бррррр“.

И ще ви изненадам- най- лошото не е, че той не кара колата. Най- лошото е, че всички от задната седалка, могат с респект и надежда да му казват „спри“, „намали“ и т.н. , мислейки че той е истинския водач, пише Дончев.