К-драми срещу диктатурата: Тайното оръжие на Южна Корея

Докато стоях и гледах към Северна Корея един следобед миналия месец, един от високоговорителите започна да излъчва южнокорейски поп песни, примесени с подривни послания. „Когато пътуваме в чужбина, това ни зарежда“, разнесе се гласът на жена отвъд границата – явна ирония, тъй като севернокорейците нямат право да напускат страната, разказва Джин Макензи в сайта на BBC.

От севернокорейската страна едва се чуваше военна пропагандна музика, с която режимът се опитваше да заглуши провокационното излъчване.

Северна и Южна Корея технически все още са във война и макар да са минали години от последната размяна на артилерийски огън, двете страни водят по-тиха, но не по-малко ожесточена битка: информационна война.

Югът се опитва да вкара информация в Севера, а севернокорейският лидер Ким Чен-ун се бори яростно да блокира това, стремейки се да изолира народа си от външния свят.

Северна Корея е единствената страна в света, в която интернетът не е проникнал. Всички телевизионни канали, радиостанции и вестници се контролират от държавата.

„Причината за този контрол е, че много от митовете около семейството Ким са измислени. Голяма част от това, което казват на хората, са лъжи“, казва Мартин Уилямс, старши сътрудник в базирания във Вашингтон институт Stimson Center и експерт по технологии и информация в Северна Корея.

Според възгледите на Южна Корея, ако тези лъжи бъдат разкрити пред достатъчно хора, режимът може да се срине.

Високоговорителите са само един от инструментите, които южнокорейското правителство използва. Но зад кулисите процъфтява далеч по-сложна подземна мрежа.

Няколко радиоводещи и неправителствени организации предават информация в Северна Корея посред нощ чрез къси и средни радиовълни, за да могат севернокорейците да ги слушат тайно.

Хиляди USB флашки и microSD карти също се внасят всеки месец през границата, заредени с южнокорейски филми, телевизионни драми, поп музика и новини – всичко това с цел да подкопае севернокорейската пропаганда.

Но онези, които се занимават с тази дейност, се страхуват, че Северна Корея започва да надделява.

Не само че Ким засилва репресиите срещу притежателите на чуждестранно съдържание, но и бъдещето на тази работа е под въпрос. Много от организациите се финансират от правителството на САЩ, а то спря помощта след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Контрабанда на K-pop и телевизионни драми

Всеки месец екипът на Unification Media Group (UMG) – южнокорейска неправителствена организация – подбира новини и развлекателни материали, които ще резонират с хората в Севера. Те ги зареждат на флашки, класифицирани според степента на риск. На по-безопасните се качват телевизионни драми и поп музика – наскоро, например, сериалът от Netflix „Когато животът ти поднесе мандарини“ и песен на популярната певица Джени от Blackpink.

По-рисковото съдържание включва образователни програми за демокрация и човешки права – най-страшното за Ким Чен-ун.

След това устройствата се изпращат към китайската граница, откъдето надеждни партньори на UMG ги прехвърлят през реката към Северна Корея – с огромен риск.

Драмите може да изглеждат безобидни, но разкриват много за живота на южнокорейците – модерни жилища, скъпи коли, ресторанти. Това директно противоречи на мита, че Югът е беден и потиснат.

„Някои хора ни казват, че са плакали, гледайки тези драми, и че за първи път са започнали да мечтаят“, споделя Лий Куанг-бек, директор на UMG.

Пробуждането на младите

24-годишната Канг Гюри израснала в Северна Корея, където имала рибарски бизнес. През 2023 г. избягала по вода в Южна Корея. Телевизионните сериали също изиграли роля в решението ѝ да напусне.

„Чувствах се задушена и внезапно изпитах непреодолимо желание да избягам“, спомня си тя. Още на 10-годишна възраст гледала първия си сериал от USB. Години по-късно разбрала, че устройствата са внасяни в кутии с плодове.

„Колкото повече гледах, толкова повече разбирах, че правителството ми лъже“, казва тя. „Мислех, че е нормално държавата да те ограничава. Но после осъзнах, че само в Северна Корея е така“.

Почти всички нейни познати гледали южнокорейски сериали. Обсъждали любимите си актьори и K-pop идоли, особено момчетата от BTS. „Обсъждахме икономиката на Южна Корея и колко напреднала е. Но не можехме да критикуваме режима открито.“

Репресии и „младежки патрули“

Ким Чен-ун, напълно наясно с опасността, отвърна с репресии. Изгради нови електрически огради по границата с Китай, прие закони с още по-сурови наказания – дори смърт – за разпространение на чуждестранно съдържание.

Канг казва, че след новите мерки тя и приятелите ѝ започнали да се пазят повече. „Вече не говорехме за това, освен ако не сме напълно сигурни, че можем да се доверим“.

Тя знае за младежи, екзекутирани заради притежание на сериали или музика от Юга.

Режимът започнал да наказва дори за използване на южнокорейски изрази или акцент. „Младежки патрули“ обикаляли улиците, проверявали дрехите, телефоните и съобщенията на младите.

В края на 2024 г. Daily NK успели да изнесат мобилен телефон от Северна Корея, в който софтуерът автоматично замествал южнокорейски думи със севернокорейски еквиваленти – буквално дигитална цензура в действие.

Политика, Тръмп и прекъснати средства

След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2024 г., редица хуманитарни и медийни програми бяха замразени, включително финансирането за Radio Free Asia и Voice of America, които излъчваха в Северна Корея.

Тръмп ги нарече „радикални“ и „анти-Тръмп“, а Белият дом заяви, че „данъкоплатците не трябва да финансират пропаганда“.

Но според журналиста Стив Хърман това е било единственото прозорче към света за севернокорейците – и то е било затворено без обяснение.

UMG още не знаят дали средствата им ще бъдат окончателно спрени.

Кой да плати цената на истината?

Въпросът остава: кой трябва да финансира тази информационна борба? Някои питат защо това се пада основно на САЩ.

Южна Корея рядко финансира подобни дейности, тъй като темата за Северна Корея е силно политизирана. Опозицията е склонна да търси сближаване с Пхенян, а водене на информационна война противоречи на тази политика. Кандидатът на опозицията на предстоящите президентски избори вече обяви, че ще спре високоговорителите, ако бъде избран.

Но хора като Сокийл Парк остават оптимисти: „Хубавото е, че правителството не може да влезе в съзнанието на хората и да изтрие информацията, която вече се е натрупала“.

Той вярва, че с развитието на технологиите разпространението на информация ще става още по-лесно.

„Наистина вярвам, че именно това ще бъде факторът, който ще промени Северна Корея.“