Емилиян Гебрев: Що е то Виафот, разпорежда се с прокуратура, със съдебни решения

Емилиян Гебрев се оплака, че от 2015 г. насам е мачкан от всички държавни институции.
Зад държавното мачкане стоят лични интереси. Що е то Виафот, разпорежда се с прокуратура, разпорежда се със съдебни решения. Една несъществуваща фирма, без хора, без платена една стотинка данък. И никой не смее да спомене самото име на фирмата, посочи бизнесменът.

Гебрев, коментира , че все още не знае кой се е опитал да отрови него и още двама души през 2015 г. Не бил информиран и дали разследването по случая у нас продължава. 5 дни по-късно прокуратурата отговори с официално прессъобщение:

„Една от версиите, по които се работи, е че опитите за убийство са свързани с износ на оръжие и боеприпаси за Украйна (за Министерство на отбраната и за Министерство на вътрешните работи – Национална гвардия на Украйна) - през декември 2014 г., януари 2015 г. и март 2015 г. Към април 2015 г. от страна на Емилиян Гебрев не са били предприемани действия, свързани с придобиване на предприятието "Дунарит", поради което твърденията в тази насока и соченето на такива действия като повод за покушението са лишени от основание”.

Доволен съм, че най-накрая започна да се коментира опита за покушение, тема на друг разговор е какво е предоставено, коментира оръжейният производител. Той уточни, че досега никой не го е питал дали и колко оръжия и боеприпаси е изнасяла негова фирма за Украйна.

„Да, изнасял съм, но по-малко от 1/10 от това, което е изнесено за Украйна. Такава концентрация върху мен заради 1/10 – да убиват хора, не виждам смисъл. Въпросът е кой и каква информация е подал на руснаците. Тук е разковничето на опита за убийството. Какви цели и задачи е следвал при подаването на информацията. Това са въпроси, които все още нямат отговор”, каза Гебрев.

Бизнесменът опроверга и твърдението, че към април 2015 г- не е имал интерес към оръжейния завод „Дунарит” и уточни, че има документални доказателства, че е стартирал процедурата по придобиване на предприятието още през февруари 2015 г.

На практика вярвам само на себе си. Това е борба между хора, били съдружници, които си отмъщават един на друг а и нямам никакво отношение. Няма човек, на който да не му се живее. Живее ми се. Но да се страхувам, не се страхувам. Всевишният ми даде още пет години след 2015 г., призна той.