Емилиян Гебрев: Съдът реши, че „Дунарит“ е мой, но Търговският регистър не иска да го впише

Не съм нито прокурор, нито следовател. Но от изказването на Иван Гешев за мен изскочиха нови обстоятелства, свързани с опита за моето убийство. През януари и февруари било договорено редица дружества, в това число и „Дунарит“ да не попадат в български ръце. този период съвпада с времето на интереса ми з закупуване на „Дунарит“ от „Емко“. И в края на април 2015 г. бе извършено покушение срещу мен и моята син и директора. Това време съвпада напълно с моето покушение и наличието на чужди хора до нас.

В документа се казва да не попада предприятието в български ръце. Аз какъв съм. Срещу нас има 4 чужди фирми и години се водят дела.  Надавам се тези нови факти да ускорят това разследване. Кои са тези фирми? Има фирми от 2017 г и не участват в правния мир, но участват в атаки срещу ръководеното от мен дружество. Щом зам.-главният прокурор казва тези думи, значи сламката е при тях. Отново се обръщам към Сотир Цацаров за възобновяване на делото за опита на убийство срещу мен. Година и половина нямам резултати. Вярвам, че държавата ще защити сама себе си. Значи тя ще защити и нас. С тези хора -Решетников, Малофеев, Малинов, от рождението си не съм ги виждал. С г-н Цветан Василев нямам каквито и да био отношения. И сякаш никой не иска да го разбере.  Цветан Василев бе човек, на който всички му се кланяха, включително и хора от това правителство. С него съм се видял 4-5 пъти за 10 минути. Някой има интерес, че имам отношения. Крайно време е хората, които имат информация да си кажат истината. Преди 20 дни съдът излезе с решение да впише увеличението на капитала на „Дунарит“.

Търговския регистър качва това решение, но не вписва към днешна дата това дружество на капитала. Определени фирми имат своята сила и своите възможности да не свършат това нещо.  Решението на съда е окончателно. Реален собственик на „Дунарит“ няма как да е друг освен мен. Дружеството се управлява от Петър Петров. Това решение е взето т мен. Как Цветан Василев да има връзка с това нещо. Само болни мозъци го говорят. Аз съм изкупил всички акции на това дружество. Това дружество е било кредитирано от КТБ. От тук се получава това парадоксално обвинение към мен. Как тези пари ги е получила агенция по приватизация. Това е непрекъснат натиск от 2015 г. до ден днешен. Всяка божа седмица нещо се случва. Фирми извън правния мир участват в съдебна процедура срещу нас.  Тях ги няма. Последната фирма е „Виафот“. Тя е на адвокатска кантора в нашата страна. А тя с кого е свързана не зная.

Как да участвам в шпионаж? Какъв е смисъла? От нищо съм издигнал едни предприятия. Дружеството действа, стабилизирано е. Напрежение се създава от странични хора. Увлечени с тези неща не се занимаваме с отбранителния бранш. Какво се случва с разследването за пране на пари? Не зная. Никой не ме е питал нищо. Как заплатите на хората са дошли от банка с нечестни пари. Какви послания пращаме към света. Не съм имал никакви отношения с КТБ. Но все пак това е била четвърта по големина банка.

Много лесно се забърква един скандал и нас ме пришиват към този скандал, за да си решат дребни страсти. Желанието е този „Дунарит“ да не е мой, а на някой друг. Чул съм, че държавата е решила да го национализира. Репресиите и натискът продължават, но са малко по-рафинирани. Кой съм аз да търся разговор с премиера? Ако съм се страхувал за живота си, щях да се покрия и мен да ме няма. Гордо вея знамето на България и ще го вея, докато крача по този свят.