”ЕМКО” пита главния прокурор кога ще разследва сигналите им за корупция

Сигналът от "ЕМКО" е насочен още и към президента Румен Радев, премиера Бойко Борисов и директора на Антикорупционния фонд Бойко Станкушев.

Ето какво се казва в писмото на Емилиян Гебрев до прокуратурата:

През изминалите 3 (три) години многобройни публикации и наши официални писма до ръководството на прокуратурата и на изпълнителната власт обръщат внимание на факти и обстоятелства, зад които, по наше мнение и по мнението на водещи юристи в България и в чужбина, стоят груби нарушения на законите на нашата държава и дълбока корупция.

Сигналите, жалбите, писмата, както и независимите разследвания у нас и в чужбина, повечето от които са публични, и които са надлежно заведени и документирани, в т.ч. в прокуратурата на Р България, обобщено се отнасят до следните проблеми:

1.     Противозаконните, системни действия от страна на група лица, свързани по различен начин с офшорната фирма „Виафот“ и нейният български филиал (които междувременно изчезнаха от правния мир) срещу „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД, които са  компании от Стратегическия списък на Р България. Тази група лица включва и настоящи, и вече бивши висши държавни служители, имената на които са изрично посочени. Измежду водещите са министри, ресорно подчинените им ръководители на съответните държавни органи и юридически лица, както и представители на правораздавателните органи. Сред действията на тази, по същество организирана престъпна група се открояват:

-        Демонстративно неизпълнение от служители на Търговския Регистър на многобройни съдебни решения постановяващи вписването на увеличението на капитала на „Дунарит“ АД, в резултат на оказван натиск и въздействие върху тях;

-        натиск и въздействие върху съдии от Върховния Административен Съд (ВАС) за отмяна на взети в полза на „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД решения;

-        натиск и въздействие върху Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за промяна на взети решения;

-        машинациите с над 50 млн. дълг на „Дунарит“ АД, който след погасяването му с банков превод от фирмата буквално „изчезна“ от Държавната консолидационна компания (ДКК).

2.     Брутален административен натиск и произвол срещу ЕМКО ООД от страна на министерствата на вътрешните работи и на икономиката,  изразяващ се в следното:

-        спиране на изпълнението и опити за отнемане на подписани договори в полза на други юридически лица, довели до многомилионни загуби както за държавата, така и за „ЕМКО“ ООД и до съкращаване на работни места;

-        изнудване и натиск от страна на длъжностни лица срещу наши партньори;

-        фалшификация на документи от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения;

-        натиск върху подчинени структури и администрации за забавяне на издаване на сертификати, разрешителни и други документи, свързани с текущата работа на компанията;

-        непрекъснати тенденциозни проверки по заводите, причиняващи загуби от честото спиране на работата;

-        административен натиск и произвол срещу ръководители на заводите и производствата;

3.     Хибридни действия на ДАНС и Специализираното правосъдие срещу инвестиционната ни дейност. Последният от много примери в това отношение е блокирането на многомилионен превод с кристално ясен произход. Тази инвестиция за заплати и производствена дейност бе спряна с безпрецедентно и необяснимо решение на Специализирания съд, на основание „липса“ на представените от нас доказателствени материали, които мистериозно „изчезнаха“ зад стените на самия Съд.

4.     Умишленото протакане на разследването на опита за убийство срещу мен, сина ми и директор във фирмата. Вече повече от година и половина след възобновяването на разследването по мое настояване, то продължава да буксува. Зад показните, половинчати и декларативни действия на прокуратурата и службите около разкриването на някои от конкретните изпълнители, руски граждани, се спотайват не просто страхът от геополитически последствия, но и отказът да се разследват вероятните български подбудители и помагачи и да се направят следващите крачки, сред които:

-        искане до руските власти да бъдат разпитани обвиняемите и заподозрените на базата на двустранното Споразумение за борба с тероризма;

-        официалното искане от Организацията за забрана на химическите оръжия за оказване на техническа помощ за идентифициране на оръдието на престъплението.

-        разследване, съвместно с финландските власти причините за изчезването на пробите от отровата, изследвани от института ВЕРИФИН;

-        разпити на допълнителни свидетели, в т.ч. български граждани, за които е известно, че имат отношение към случая;

-        разследване на съвпаденията на имената на лица и фирми, участващи както в машинациите на офшорката „Виафот“ (виж т. 1 по горе) за незаконно придобиване на „Дунарит“ АД, така и в документални фалшификации около оръжеен износ в седмиците и месеците около терористичната атака срещу нас през пролетта на 2015 г., т.нар. „Азербайджанска афера“.

По необясними причини вече повече от година прокуратурата упорито продължава да ми отказва достъп до материалите по делото, каквото право имам по закон, като пострадал от престъплението.

Уважаеми г-н главен прокурор,

както споменаваме по-горе, по изброените по-горе факти и обстоятелства сме представили официални документи до властите-  писма, жалби, искания, вкл. до прокуратурата на Р България.

На нито един от тези десетки документи нямаме отговор, нито ни е известно да са предприети някакви действия. В случай, че са изчезнали можем да предоставим копия.

Към горното бихме добавили, че в последните седмици в публичното пространство се появиха нови имена, факти и обстоятелства. Те вече придават един по-завършен вид на картината за участието на представители на държавната власт, на служители, прокурори и лица от специалните служби в кампаниите срещу ЕМКО ООД, „Дунарит“ АД и срещу нас лично. Вече ясно се виждат  контурите на добре организирана общност по интереси и зависимости, отговаряща на характеристиките на организирана престъпна група.

Имената на участниците в тази престъпна група са известни. Някои от тях вече станаха и публични, след разследването на Антикорупционния фонд по случая, известен като „8-те джуджета“.

Надяваме се прокуратурата на Р България, както и другите отговорни държавни органи най-после да влязат в ролята на защитници на закона, на интересите на гражданите, на икономиката и на обществото и да опровергаят широко разпространеното впечатление за точно обратното.