The Golden Boy
На 5 септември 1946 в британския протекторат Занзибар (днес Танзания), в семейството на Боми и Джер Булсара се ражда синът им Фарук. Още като бебе той предизвиква внимание, когато негова бебешка снимка печели конкурс в същата категория. Детството му преминава в Индия в пансион за момчета близо до Мумбай. От съвсем ранна възраст той показва силен интерес към музиката и изобразителното изкуство. Тъкмо там, сред строгия ритъм на училището „Свети Петър“, открива пианото на 7 години и създава първата си рок група – The Hectics, когато е на 12. Приятелите му започват да го наричат „Фреди“ – име, което скоро ще стане негова основна природа.
През 1964 г. семейство Булсара бяга от революцията в Занзибар и се мести в Англия, като се установява във Фелтъм, близо до Лондон. За младия Фреди това е сблъсък с нов свят – цветен, бунтарски и пълен с музикални възможности.
Mother Mercury, look what they've done to me
Докато учи графичен дизайн в арт колежа „Ийлинг“, той живее в малък, евтин апартамент с двама млади музиканти – китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър. Тримата споделят обща квартира, продават дрехи втора употреба на пазара в Кенсингтън и постоянно мечтаят за голямата сцена. Когато тогавашната група на Брайън и Роджър Smile търси нов певец, Фреди заема мястото, но и поема контрола върху цялата им визия. През 1970 г. той настоява групата да прегърне ново име – Queen. Нарича го кралско, помпозно и звучно. Автор е на пищните сценични костюми на музикантите, както и на емблематичното лого – голямото Q, около което стоят зодиакалните знаци на четиримата – двата лъва (Роджър и Джон), ракът (Брайън) и феите (Фреди, който е Дева).
По същото време той официално приема фамилията Мъркюри – вдъхновен от текста на песента си “My Fairy King” и от римския бог Меркурий, вестител на боговете, символ на бързина, динамика и креативност.
We Will Rock You
Още с първия си албум Queen подчертават изрично, че групата е хомогенна смес от лицата, таланта и музицизма на четири силни индивидуалности и истински артисти. В албумите на Queen всички от групата взимат участие в писането на песните, включително текстовете и аранжимента. Няма изявен лидер в студиото, а мнението на всеки от четиримата има еднаква тежест.
Успехът на Queen не е плод на случайност. Групата е перфектна комбинация от инструментална смелост, иновативност в аранжиментите и неограничен талант, но Фреди е пулсиращото ѝ сърце. С диапазон от четири октави той преминава с лекота от оперно фалцето до суров рок вокал. Неговата харизма на сцената превръща всеки концерт на групата в театрална постановка. Той умее да управлява хиляди души с едно движение на ръката.
Най-силно си личи колко големи ще станат Queen с албума “A Night at the Opera” и сингъла "Bohemian Rhapsody" на Фреди. Песента стряска радиоводещите с шестте си минути, но завъртяна веднъж в ефир, не слиза от челното място в класациите 9 седмици, а към момента е втората най-успешна песен в класациите във Великобритания за всички времена. Ясно е, че Queen далеч не е просто поредната хард рок сензация. Те вече са фактор, с който светът трябва да се съобразява. Започват първите им големи турнета извън Острова, а албумите след това продължават да се нареждат начело в чартовете.
Living On My Own
Зад сценичното чудовище се крие сложна и парадоксална личност. Фреди обича лукса, копринените чаршафи, изкуството и японския порцелан. Неговите партита в Лондон, Мюнхен и Ибиса са легендарно екстравагантни и пищни. За 39-ия си рожден ден, който празнува в Мюнхен, Фреди смайва гостите си с приказен купон, пълен с шармантен персонал, включващ джуджета в ливреи, проститутки с маски на животни, транссексуални танцьори и много, много блясък, шампанско и всевъзможни изкушения. Гостите са задължени да бъдат облечени като някого, на когото се възхищават, а Фреди пристига облечен... като себе си – толкова добре се чувства в кожата и амплоато си.
Развил усет и влечение към лукса и пищните купони, блясъка на прожекторите и вниманието на тълпата, Фреди живее „така, както вестниците ме рисуват“. В същото време обаче е дълбоко срамежлив човек, който рядко дава интервюта и мрази медийното внимание към личния си живот.
I Was Born to Love You
Макар и да създава вид на прахосник, той е също толкова щедър и към приятелите си. „Предпочитам да се забавлявам с близките ми хора. Затова предпочитам да им купя самолетни билети и да им наема хотелски стаи, за да бъдат при мен.“
Първата и най-голяма любов в живота му остава Мери Остин. Въпреки че връзката им като двойка приключва, когато Фреди приема своята хомосексуалност, тя остава неговият най-доверен човек до самия край. „Всички мои любовници ме питат защо не могат да заменят Мери, но това е просто невъзможно“, казва той. Фреди твърди, че при друга ситуация тя би била неговата съпруга. В по-късните си години той намира спокойствие и искрена подкрепа в лицето на Джим Хътън, с когото прекарва последните си години в имението си Garden Lodge в Лондон, заобиколен от любимите си котки.
Who Wants to Live Forever
През втората половина на 80-те години жълтата преса започва спекулации относно здравословното му състояние. През 1989 Фреди вече знае фаталната си диагноза СПИН, но избира пълното мълчание, като споделя само с най-близките си хора и колегите си в Queen. Той отказва да превърне болестта си в медиен спектакъл и предпочита да прекара оставащото му време в студиото в Монтрьо, като записва музика, докато дъхът му стига да пее. Неслучайно и там от 2001 г. насам се празнува рожденият му ден, като хиляди фенове от цял свят се стичат пред сцените, изградени около статуята му на Женевското езеро в продължение на дни. На самия 5 септември се вихри помпозно парти в легендарното казино, където Queen и толкова много други групи и артисти записват албуми през годините.
Едва на 23 ноември 1991 г. Мъркюри издава официално съобщение, че боледува от СПИН. По-малко от 24 часа по-късно, на 24 ноември, той угасва тихо на 45-годишна възраст.
Фреди Мъркюри остана в историята не като жертва, а като символ на неукротим дух, свобода и артистичен гений. 80 години след рождението му, гласът му продължава да звучи със същата сила и елегантност. Фреди се оттегли, но остана легенда завинаги.
