Критично отношение към външната политика на правителството на Румен Радев изразяват общо 52% от анкетираните, като 33,5% посочват като причина обстоятелството, че не се намира необходимият баланс между външните ангажименти и вътрешните обществени настроения, а 18,5% смятат, че България излъчва противоречиви сигнали към своите съюзници и международни партньори. Строгото следване на ангажиментите към ЕС и НАТО се припознава като основна характеристика на правителствената политика от 16,7% от анкетираните, докато 15% изтъкват твърдата защита на националния интерес и суверенитета. Показателен за липсата на ясен външнополитически облик на правителството е високият дял на отговорите „Не знам“ – 15%.
Народното събрание традиционно през последните години регистрира ниско обществено доверие. След конституирането на настоящия парламент обаче се наблюдава подобрение спрямо предходния период - 20,2% от анкетираните декларират доверие, докато 57,5% заявяват недоверие към институцията.
Правителството на Румен Радев също се ползва с одобрение от 42%, при 33,6% неодобрение и положителен баланс от +8,4%. Близо една четвърт от хората (24.4%) обаче все още нямат изградено мнение.
При избори сега „Прогресивна България“ отново би потвърдила своя успех от предходния парламентарен вот – 42.3%, постигайки абсолютно мнозинство при разпределение на мандатите в Народното събрание. На този етап не се наблюдават съществени промени и в електоралната подкрепа на останалите политически сили, които изостават на чувствително разстояние. ГЕРБ-СДС са втора политическа сила с 12%. Третото място заема „Продължаваме промяната“ със 7,6%. Непосредствено след тях са ДПС със 7% и „Демократична България“ с 6,3%. Спрямо изборните резултати от април лек ръст бележат „Възраждане“ – 4,8% и БСП – 3,5%.
