Ген. Стефанов към военния министър: Научете се да духате...

Ето го  и цялото писмо на ген. Стефан Стефанов, бивш шеф на службата, публикувано в Otbrana.com

Спомням си, когато Ви срещнах през януари Вие ми направихте добро впечатление. Показахте загриженост...Говорихме за проблемите на запасните...за армията и за...Левски. Отправих Ви покана, която предварително бях убеден, че ще приемете, но няма да присъствате. Ставаше въпрос за Дякона, 18 февруари..., поредната годишнина от неговата мъченическа смърт. Запасното войнство и неколцина интелектуалци, упорито и неподвластни на политическата конюнктура в страната, ежегодно отбелязват, по подходящ начин, гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Вие знаехте за това, защото мероприятието се провеждаше, както всяка година, в подчинения Ви ЦВК, за което бяхте предварително информирани. Вие не дойдохте, както и редица министрите на отбраната преди Вас. Вашите заместници – също, основателно, т.е. оправдателно, не намираха за нужно да присъстват. Разбирам ги. Левски е твърде голямо натоварване за тях. И изпитание. Не се изненадах. Заболя ме, че между Вашите заместници има един, който се присламчва, когато има интерес, към тия, които са завършили Военното училище, с името на Левски. Когато се чества Левски обаче, той отсъства. В конкретния случай беше сериозно „ангажиран”, на ски,...на Боровец. Основателна причина..., според него, а вероятно и според Вас. Въпрос на лични предпочитания. Дори и когато говорим за Левски.

Изумен съм обаче от Вашите последни решения по отношение на Военното разузнаване. Защо ли? Защото две трети от личния състав е завършил Военното училище (понастоящем НВУ) „Васил Левски”. Останалата една трета се е дипломирала в цивилни университети, в България или в чужбина, а не в школи на КГБ и през 2025 г. или 2030 г. ще бъде публично разкрита от комисията на Евтим Костадинов. Но това е друга тема. Нещото, което все още не мога да повярвам е, че сте на път да преотстъпите без каквато и да е съпротива, контрола на единствената Ви подвластна и бленувана за много Ваши колеги, министри, външна разузнавателна служба, на друга политическа сила, извън Министерството на отбраната.

Господин министър, моите уважения, но Ви мислих за по-мъдър. Поне така изглеждате. Респектиран съм от историята на политическата партия, която оглавявате и спирам до тук с моите оценки. Не зная дали осъзнавате, но Вие ще бъдете министър още няколко месеца, или година... а, след това, ще бъдете гражданинът Ненчев. Консултирайте се с бивши Ваши колеги, също министри, как се чувстват неудобно за свои решения, взети преди време, от позициите, на които сте Вие сега. Как се срещаме по улиците, с наведени глави или с гузен и блуждаещ поглед. И въпреки, че Вашият колега, министърът на образованието, не признава руските класици, аз ще ви цитирам един неизвестен за него писател – Чехов: „Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено”.

Господи министър, Вие загубихте доверието на голяма част от запасните. След като нямаме достоен и отговорен президент, т.е. Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, ние не разполагаме и с независим министър на отбраната. За Ваше сведение, аз лично съм заинтересован полковникът от резерва Веселин Иванов да бъде освободен, защото той беше назначен на моето място, а аз бях уволнен. Кандидатурата му беше издигната от бившия министър на отбраната Аню Ангелов, т.е. от партия ГЕРБ. Официално обявените мотиви на г-н Ангелов бяха, обърнете внимание, „да се отвори черната кутия” и разкрият „нередностите” в дейността на службата. Реалните причини – политически. Аз не бях член на партия ГЕРБ. За това и приех решението, все пак, за обосновано, по отношение на смяната ми. „Кутията” беше отворена и „нередности” не бяха констатирани, но никой не се интересуваше от това. Дори и аз. Нямаше смисъл.

Веселин Иванов е професионалист. С богат опит. Назначението му беше сполучливо. Всичко останало е второстепенно. Особено в разузнаването. По тази причина не търсете за Вашите необмислени действия, аргументи в дейността на службата. И помнете - военното разузнаване е институция, която трябва да се ръководи компетентно, защото е подчинена не на кой да е, а на министъра на отбраната. А той няма право на грешки, тъй като, всяка една от тях, се заплаща с кръв. Ако е действително министър, с достойнство...

И понеже започнах с Левски, бих искал да завърша с негова мисъл, от личната му кореспонденция – „Целите сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...”.

Пазете се господин министър...Пожелавам Ви успех,...докато сте министър.

С уважение – бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов, бивш зам. директор на Служба. „Военна информация”.