Големите уроци от една година война в Украйна

Сега вече е очевидно, че руският президент Владимир Путин е направил грешка, когато е предположил, че Киев не може да окаже сериозна съпротива. Той доста грешно е преценил руската военна смелост, украинската издръжливост и способността на Западна Европа да намери алтернативни източници на енергия. Но на Запад лидерите също допуснаха грешки - те не обръщаха внимание на възможността за война с години, преувеличаваха ефективността на икономическите санкции и подцениха силата на руското несъгласие с позиционирането на Украйна в западната орбита. В този случай, както и в много други, войната замъгли нашия поглед далеч преди започването на истинските боеве.

Руската война срещу Украйна също така ни напомни, че държавите в международната система обикновено се обединяват, за да се противопоставят на агресивни действия. Това е друг урок, който Путин недооцени - в допълнение към убеждението му, че Киев бързо ще падне, той, изглежда, е смятал, че НАТО няма да отговори толкова твърдо, колкото го направи. Вместо да тръгне срещу един по-слаб противник, Москва разпали война срещу страна, която е подкрепяна от коалиция, чийто общ БВП е близо 20 пъти по-голям от този на Русия. Тази коалиция произвежда най-усъвършенстваните оръжия в света и започна да се откъсва от зависимостта си от руските енергийни доставки. Външната поддръжка не гарантира украинска победа, но превърна това, което Путин смяташе за лесна победа, в несигурна авантюра. Москва ще бъде много по-слаба в бъдеще, независимо как свърши тази война.

Държавите противостоят на агресорите, защото се опасяват, че успешните завоеватели ще опитат да завземат още територия. Никъде тази тенденция не се вижда по-ясно, отколкото в решението на Швеция и Финландия да изоставят десетилетия неутралитет, за да поискат членство в НАТО. Световните лидери, надяващи се да завладеят територия, която в момента не контролират, трябва да имат предвид следното - агресивните действия е вероятно да накарат други влиятелни страни да се обединят срещу тях. Ако това стане, тогава дори едни успешни военни действия могат да оставят агресора по-малко защитен, отколкото е бил преди.

Американците обичат да мислят за войната като за краткотраен шок, който е последван от раздаването на медали. Тази тенденция не е изненадваща предвид това, че напоследък опонентите на САЩ са треторазредни сили и първоначалната военна фаза е кратка и едностранчива. Войните в Ирак и Афганистан в крайна сметка се проточиха с години, защото Вашингтон реши да въведе широкообхватни политически и социални реформи. Резултатът бе успешна бунтовническа дейност, която не можеше да бъде сразена на една приемлива цена.

Войната в Украйна е различна - първоначалното нападение на Русия бе осуетено, а целите за бърза смяна на управлението в Киев бяха разбити. След 12 месеца конвенционалните сили на двете държави са в застой на бойното поле и търсят нови начини за оказване на натиск върху противника. Путин грешно смяташе, че войната ще бъде бърза и евтина. Когато в началото руското нападение над Киев се провали, Украйна и нейните поддръжници стигнаха до заключението, че външната подкрепа, украинската решителност и разширените икономически санкции могат да доведат до победа нас Москва. Успешната контраофанзива, която Киев поде миналото лято, предизвика надежди за връщане на цялата загубена територия, включително Крим.

Но Русия все пак е световна сила, с голяма военно-индустриална база и съществени запаси от военно оборудване. Руските лидери виждат войната като ключов конфликт, който трябва да спечелят. Действията на въоръжените й сили се подобриха спрямо началото на войната, а атаките с ракети и дронове по украинските градове и инфраструктура нанесоха значителни поражения. Една дълга и изтощителна война не е в полза на Киев, откъдето идва и решението на Запада да му предостави повече оръжия и обучение. Но изтласкването на Москва от цялата територия, която в момента контролира, може да се окаже невъзможно, а също така съществува и опасността от ескалация, включително чрез употребата на ядрено оръжие.

Тъй като залозите са високи, войната е време, в което хладнокръвните и внимателни изчисления трябва да бъдат особено ценени. За съжаление често крайните възгледи заглушават по-умерените гласове. В резултат става става по-трудно да се дискутира какъвто и да било компромис, дори когато нито една от двете страни няма ясен курс към победа. Мирът може все още да е твърде далече, но мисленето как да се постигне е в интерес на всички.

Дори реалистите, които подчертават важността на големите структурни сили, признават, че личността на лидера понякога е от съществено значение. Въпреки че опозицията срещу разширяването на НАТО, особено спрямо Украйна, е широко разпространена сред руските елити, един различен лидер в страната можеше да не реши да започне война преди година. Един американски президент, който е по-комбинативен и по-малко догматичен, можеше да направи повече за охлаждането на идващата криза, преди тя да стигне до точка на кипене.

Освен това помислете, как щеше да се развие тази война, ако Петро Порошенко бе държавен глава на Украйна вместо Володимир Зеленски. Щеше ли Порошенко да успее да обедини съгражданите си и да спечели чужда подкрепа толкова успешно, колкото го направи Зеленски? Изглежда малко вероятно.

Или какво щеше да бъде, ако в Белия дом беше Доналд Тръмп, а не Джо Байдън?

Структурните сили показват какво могат да постигнат държавите, но само те не предопределят крайното развитие.

Стивън М. Уолт, колумнист на Foreign Policy