Икономисти: Излизаме от кризата догодина

България вече не е в криза както в 2009 - 2010 г., но растежът е прекалено нисък, а възстановяването е доста крехко, коментира той. Има няколко позитивни сигнала - за пръв път от началото на кризата имаме ръст на инвестициите в основен капитал. Потреблението спадаше едва в няколко тримесечия в най-дълбоката криза от 2009 - 2010 г., износът расте още от 2010 г., но това, което дърпаше икономиката надолу, беше продължаващият спад на инвестициите и едва тази година виждаме положителен ръст, коментира Богданов. Второто положително нещо е спирането наm процеса на съкращаване на заетостта - за пръв път от началото на кризата има подобряване на пазара на труда, отчете още той. Тези отложени ефекти от възстановяването от кризата вече се забелязват, но сега стои въпросът доколко в тази среда българските предприемачи ще могат да инвестират и да разширяват производството си достатъчно бързо до степен, че да има бърз икономически растеж, посочи Богданов.

Заложеният в бюджета икономически растеж от 1,8 процента може и да бъде постигнат, но политическата ситуация е доста нестабилна, а тя влияе на бизнеса, смята Богданов. При оптимистично заложени приходи в бюджета за 2014 г. и при почти нулева инфлация ръст на данъчните приходи може да се постигне само с много сериозна работа на приходните администрации, а това е доста зависимо от политическата воля, добави анализаторът. Според Богданов, ако след глобалната криза страна като България отново тръгне по пътя на бюджетните дефицити, това ще бъде много лош знак и ще разклати и без това слабото доверие на инвеститорите. България вече не разполага с фискален резерв, който може да харчи и всеки нов непредвиден дефицит ще означава поемане на нов дълг, предупреди още икономистът.

Възстановяването на Европа също не е бързо и лесно и тя се възстановява от същите натрупани от последните десетилетия проблеми - неустойчиви социални системи, негъвкав пазар на труда, тромава държавна система и тежки регулации върху частния сектор, посочи Богданов. Трудна адаптация към глобализацията и навлизането на стоки от различни части на света на по-ниски цени, както и навлизането на работна ръка също затрудняват Европа, коментира той. Ето защо, според него, ако разчитаме Европа да ни дърпа напред, това може и да не стане. През следващата година у нас ще се случат няколко структурни промени - все по-голямо ще е отварянето на българския бизнес към глобалните пазари, ще навлизат все повече интернационални компании, които ще произвеждат у нас компоненти от общ продукт; от другата страна е малкият бизнес, който не е конкурентоспособен е застрашен от фалити, прогнозира още Лъчезар Богданов.

Устойчиви ще останат отрасли като туризъм и експортно ориентирани предприятия, разчитащи на технологии и знания. Добивната индустрия и преработващата също са конкурентоспособни, смята икономистът. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика прогнозира 2013 г. да завърши с икономически растеж от 0,6 процента, който е доста по-нисък от миналогодишния растеж и от това, което бе заложено в бюджета за тази година. Според Стайков това се дължи на неслучилото се съживяване на вътрешното потребление. Има ръст при наетите лица за първите девет месеца на годината, но тези пари очевидно не отиват за потребление, посочи той. Икономическата обстановка в страната допълнително наслагва несигурност, посочи Стайков. Инвестициите показват възстановяване и засилването на този процес трябва да е във фокуса на управляващите, защото именно инвестициите доведоха и до големия икономически растеж в годините преди кризата, добави той. Експортно ориентираните отрасли в икономиката се развиват по-добре, защото на европейския пазар също се наблюдава съживяване, коментира анализаторът. Увеличаването на безработицата не е непременно лош показател, то може да означава, че започват да си търсят работа и хора, които досега не са търсили и не са били регистрирани като безработни на пазара на труда, заяви още Калоян Стайков. Това, че те сега започват да си търсят работа, означава, че икономиката се развива добре и те виждат възможност да се реализират при добри за тях условия. Фактът, че рейтинговата агенция Standard&Poor‘s ревизира перспективата пред страната ни от стабилна на отрицателна показва, че тя вижда реални рискове пред покриването на държавни задължения, тоест ако политиката продължи да се развива по този начин в някакъв момент държавата може да стане по-рисков кредитополучател, коментира Стайков. Това е негативен сигнал за икономическите агенции и те ще подходят по-консервативно и към краткосрочни и дългосрочни инвестиции в страната ни, смята той. Когато политическата ситуация е нестабилна и има социално напрежение това директно рефлектира върху кредитния рейтинг на страната, посочи анализаторът. Заложеният за следващата година ръст от 1,8 процента е много оптимистичен вариант и няма как да се случи предвид сериозните рискове пред вътрешната среда и продължаващите рискове в ЕС, категоричен е Стайков.

Догодина държавата ни ще има доста големи емисии на ДЦК заради предстоящи плащания през 2015 г., а и като се има предвид заложения дефицит в бюджета ситуацията може да стане доста нестабилна, коментира той. Много е важно правителството да води стабилна фискална политика, подчерта икономистът. За следващата година оптимистичният сценарий за развитие на икономиката е икономически растеж от 1 процент, а е по-вероятно той да е и по-нисък, прогнозира Стайков. Ако правителството не успее да се справи с по-малкото приходи и орязването на бюджетни разходи и през следващата година се стигне до нова актуализация на бюджета, то това ще бъде много лош сигнал, смята той. На друго мнение е финансистът Емил Хърсев. В коментар за БТА той прогнозира, че ръстът за тази година ще се окаже в рамките на около 1 процент - тоест, толкова колкото е бил заложен и че впоследствие окончателните данни дори ще покажат и по-голям ръст за 2013 г. Заложеният в бюджета за следващата година икономически растеж от 1,8 процента пък според него е песимистичен вариант и дори растежът ще е по-висок от заложения в макрорамката на бюджета за догодина. Обикновено, когато една икономика излиза от депресия, се наблюдава осезаемо оттласкване от дъното и икономическият ръст може да достигне до 3 - 4 процента, прогнозира Хърсев. Той каза, че това показва и анкетата на БСК за нагласите сред бизнеса. Повечето фирми разчитат на поръчки за производство и затова имат положителни нагласи за следващата година. Политическата нестабилност оказва своето негативно въздействие върху бизнеса, но не може да спре икономическото възстановяване, което е факт, отчете Хърсев. Дефлацията създава опасности за финансовата система и спира растежа, но именно увеличението на износа и икономическата активност на фирмите ще доведат до по-високо търсене на кредити и до по-високо потребление и дефлацията ще бъде преодоляна, смята финансистът. Основният двигател на растежа ще бъде износът, тъй като страната ни е малка отворена икономика, няма как вътрешното потребление да бъде дотолкова увеличено, че да доведе до осезаем растеж, коментира Хърсев. Няма опасности пред държавата, имаме едно от най-ниските нива на дълг и не виждам заплаха в това отношение, допълни експертът.