„За кого се прави тази система – за пътната безопасност или за застрахователите?“, питат от института.
Спорът е какво ще определя цената
Основната критика на ИПБ е свързана с начина, по който ще се оценява рискът. Според организацията истинската система „бонус-малус“ трябва да отчита нарушенията и рисковото поведение на водача още преди да се стигне до катастрофа.
Логиката според института е повече нарушения и по-рисково поведение да водят до по-висока цена, а безопасното шофиране – до по-ниска.
От ИПБ твърдят, че моделът на КФН вместо това поставя основен акцент върху застрахователните събития и претенциите.
„Вместо застрахователите да бъдат активен участник в превенцията на пътния травматизъм, те получават механизъм за по-прецизно управление и ценообразуване на собствения си застрахователен риск“, се посочва в позицията.
Според организацията така системата започва да действа основно след настъпването на инцидент, вместо да създава финансов стимул за промяна на поведението преди него.
ИПБ: Обявяват системата сега, инфраструктурата ще се изгражда 18 месеца
Другата основна критика е свързана със срока за изграждане на Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска.
От института посочват, че тя тепърва трябва да бъде изградена, а предвиденият срок е до 18 месеца.
„Днес – голямото обявяване. Следващите 18 месеца – изграждане на системата. Това ли е реформата?“, питат от ИПБ.
Според организацията публикуването на наредба само по себе си не означава, че е въведена ефективна система, която ще доведе до по-малко нарушения, катастрофи и загинали.
Колко ще печели изрядният шофьор и колко ще плаща нарушителят
От ИПБ настояват КФН да посочи и конкретния финансов ефект за водачите.
„Каква е реалната финансова полза за безопасния водач? И каква е реалната финансова последица за системния нарушител?“, питат от организацията.
Според института, ако няма ясен и достатъчно силен финансов стимул за безопасните водачи и санкция за системните нарушители, моделът трудно може да бъде определен като превантивна система „бонус-малус“.
ИПБ настоява КФН да обясни как предложеният механизъм ще влияе върху нарушенията и рисковото поведение и как ще бъде измерван ефектът му върху пътнотранспортния травматизъм.
„Пътната безопасност не се управлява с пиар. Не се управлява с наредби на хартия. И със сигурност не се управлява в интерес на застрахователите“, заявяват от института.
Според ИПБ смисълът на „бонус-малус“ трябва да бъде застрахователите да се превърнат в партньор на държавата срещу рисковото поведение на пътя, а не просто да получат още един инструмент за определяне на цената на застраховката.
