Искра Ангелова: Тук няма място за нас

 На моя дядо са му забранили да упражнява професията на лекар. Освен че са го изселили и са го пратили в затвора на Белене заради виц. А той е бил МНОГО добър лекар. И неговият баща е бил. И моят дядо си е умрял ей така, на 40, от отчаяние.

Това същото се случва сега, тук. Елитите биват унищожавани съвсем съзнателно.

Идеята е всички ние да НЕ работим онова, което умеем, за което сме учили и в което сме най-добри. Или ако случайно ни допуснат да го правим - да е с връзки, на ниска позиция и без никаква надежда за развитие.

Идеята е да не получаваме заслужено възнаграждение за огромния си труд и квалификации (виж заплащането на артисти, музиканти, журналисти, преподаватели в университетите и академиите по изкуства, учени, учители ...)

Идеята е ние да бъдем отстранени, за да могат некадърниците да си правят далаверите, да не си личи, защото няма стандарт, по който да бъдат разобличени, а ние да си налягаме парцалите по ъглите, да мълчим и да загубим всичкото си достойнство в унизителната борба за хляба.

От години работя на 3 места. Вие си помислете защо. Работя по 24/7. Пак повод за размисъл. Не се оплаквам - споделям. Никога не съм се оплаквала. Просто не ми е в характера.

Аз мога чудесно да измислям, продуцирам и организирам целия процес по производството на телевизионни продукции и оргигинални формати, забавно-развлекателни и магазинни, информационни и публицистични предавания и да водя добре подготвени и същевременно спонтанни и искрени интервюта. Правя го от 20 години - в националния ефир в България и в националната телевизия CBS в Ню Йорк. Освен опит - имам и образование и ценз за това - магистратура по телевизионна и радио журналистика от университета Емерсън в САЩ.

Мога да пиша умни и задълбочени аналитични статии, които после да четат 500 000 души на страниците на онлайн изданието на сп. Артизанин например. Имам и ценз за това - магистратура по българска филология - след спечелена Национална олимпиада по литература - от СУ.

Мога и да превеждам от английски пиеси и книги и имам над 15 преведени досега.
Мога да играя чудесно на сцена и в киното, както и по телевизията - правя го още от годините на т.нар. телевизионен театър - от дете. На 17 вече играех главни роли на сцената на "Сълза и смях". Вече 14 години играя в една пиеса ("Красиви тела", която намерих и преведох, за да я играем заедно с моите приятелки) - тя пък стана абсолютен хит. Ще играя и в други - сега ги търся. Играла съм на сцените на почти всички театри в София, на сцената на Народния театър, в театър в Бостън, в театъра в Сливен и във Варна, и общо в над 30 театрални постановки и 10 филма - в САЩ и у нас. Имам и ценз за това - магистратура от НАТФИЗ, Кръстьо Сарафов, където завършихме в един от най-добрите класове въобще - този на проф. Гюрова и проф. Пламен Марков.

Междувременно започнах да измислям рекламни слогани (копита), да създавам рекламни стратегии, да пиша статии на медицински и психологически теми, да произвеждам огромно количество специализиран текст и видео за интернет здравен сайт и клиенти на рекламна агенция. От 2011 работя и в рекламата и онлайн търговията. Излишно е да казвам, че и там те изхвърлят без предупреждение, когато работата вече е свършена.

Вече продуцирам, измислям и произвеждам продуктови видеа и реклами за телевизия, които се въртят там.
Снимах и няколко документални филма, на които съм автор.

И какво от това?!

Знам, че на никой не му пука за мен, но след като 15-годишното ми предаване, което измислях, пишех, организирах и водех по БНТ “Нощни птици” беше спряно без никаква причина и предупреждение и това доведе до инцидента със здравето ми миналата година, и на мен не ми пука какво си мислят за мен. Бях за малко Там, върнах се Тук и разбрах, че човек е щастлив, само ако следва себе си, вътрешния си стон и потребности, морала и истината, и отказвам повече да се унижавам и да слугувам, да се моля или да търпя в името на някакъв смешен хонорар. Или “на ползу роду”, както 14 години го правех в БНТ. Отказвам да съм жертва, аз съм морален победител. Крайно време е да стана и истински.

Аз мога още да правя и торти...

Знам, че всички групово ще изпитат масово облекчение, ако кажа, че се отказвам от всичко и започвам да правя торти. Тогава ще си отдъхнат. Всички ще са спокойни. Ще ме поздравяват и ще ми честитят... Стената ми ще е пълна с честитки, букети и любов. Пак казвам, не че си правя илюзии, че на някого му пука за мен. Но давам пример със себе си, единствено защото разполагам само с него - това тяло, това сърце и този ум мога да впрегна в работа, да “продам”, да инвестирам, да предложа, да използвам.

Не искам този пост да звучи като оплакване. По-скоро искам да ви обърна внимание на причините, поради които най-талантливите и можещи българи напускат страната. ТУК НЯМА МЯСТО ЗА НАС. Масово всички деца на приятели отиват да учат в чужбина. Скоро тук няма да има нито един лекар, инженер, журналист, артист, музикант, IT специалист. Че и майстор на покриви...

А иначе можем да се правим, че няма нищо, да ядем и да пием и да се успокояваме, че е било и по-зле. Наздраве.

P.S. Търся работа. В България и в Европа. Сега си прочетох поста - никъде не съм го казала. От гордост ли, от срам ли...

Журналистката Искра Ангелова, Фейсбук