Иво Инджев: Не съм Ванга, но познах - собственикът на ГЕРБ смени мнението си

Иво Инджев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

Не съм Ванга, но познах, че Той ще си смени мнението на сутринта.

Както си позволих да предположа вчера, бившият ни премиер и собственик на ГЕРБ изостави днес снощната си закана от Букурещ, че няма друг вариант, освен да се състоят извънредни парламентарни избори след оставката на кабинета Денков, подадена в негово отсъствие в София.

На същата театрална сцена, от която провъзгласи с революционен плам вчера курс към избори, той обяви тъкмо обратното: ще има преговори за ново правителство. Те ще се водят от Мария Габриел, изяви се той като неин говорител. В същото време на два пъти каза, че не искал тя бъде “послушко”.

Ожали академик Денков, че имало много хора, с които трябвало да се съобразява и все трябвало ги да пита- в смисъл, че в ГЕРБ има единовластие в негово лице и това той подразбира като голямо предимство. Така я разбира той демокрацията: да се консултираш с много съмишленици е лошо. Друго си е един да решава.

Изнесе лекция на репортерите, а чрез тях и на телевизионните зрители, що е то премиер и многократно подчерта, че Габриел ще преговаря- за да няма съмнение, че си е сменил мнението.

Алилуя, слава на Боко! Преспал е, размислил е и няма да ни праща на избори.

Размина се една почти “карибска криза”. “Ядрените ракети” не полетяха, а заслугата е на мъдреца от Банкя, който първо плаши, а после скланя да НЕ изпълнява заплахата си. Отдъхнахме си.

Той е не просто Човек от народа, а е Добър човек от народа.

Обеща и на австрийците нещо хубаво. “Обещавам”, каза той от първо лице от трибуната на форума в Букурещ със самочувствието на човека, който решава от името на България, да не им създаваме проблеми с мигрантите. Каза им го в прав текст на чист австрийски език.

Безценен ни е той, ама не си го ценим достатъчно у нас. Друго си и Бай Банкьо в Европа: все така го тупат по гърбината и му се присмиват зад нея.

И е такъв добряк! Води си в личните рейтинги, води и партията си в челото на допитванията и пак скланя да няма избори. Просто не иска да (ни) бие така, както полицаите му биха под колоните на министерския му съвет недоволните от неговото управление неблагодарници.

Саможертвата му е толкова голяма, че не я лови кантара на (между)народната благодарност. Това е и целта на този текст: отдавам дължимото за протокола на историята. За да не се забравя как от вечерта до сутринта си сменя радикално мнението-само и само на нас да ни хубаво.

П.С. Не му подбирам тенденциозно стоп кадрите от екрана. Той така си гледа, топло, човеколюбиво, приятелски и добронамерено и без никакви гримаси. Където и да спреш кадъра, резултатът е сходен.