Кадиев и Караджов: Чужденец да оглави БНБ

Заедно с колегите си от ГЕРБ и от РБ - Дилян Добрев и Георги Караджов, той коментира срещата на управителя на БНБ Иван Искров с премиера Бойко Борисов вчера, която бе проведена набързо в Министерския съвет, но не бе последвана от коментари и остави само предположението, че става въпрос за оставката на гуверньора.

До седмица дългогодишният управител на Българската народна банка Иван Искров ще подаде оставка. Като компенсация за предсрочното прекратяване на мандата той ще бъде избран за представител на България в международна финансова институция, написа по-късно „Труд", позовавайки се на източници от ГЕРБ.

Депутатите от 43-ото НС коментираха актуализацията на бюджета, която бе приета вчера на първо четене, и връзката й с казуса „КТБ", както и потенциалните наследници на Иван Искров, според публикации в медиите - Стоян Мавродиев, Калин Христов и Валери Димитров.

„Ако ГЕРБ искат да постигнат това, което ние постигнахме с назначението на Делян Пеевски като отвращение в обществото, нека да номинират Стоян Мавродиев. Калин Христов също не е подходящ, защото е подуправител на БНБ в момента, а според мен цялата управа трябва да бъде сменена. Най-добре е да се направи международен конкурс", коментира Георги Кадиев от БСП.

По думите му Комисията за финансов надзор (КФН) е проспала изцяло случая с КТБ, а и не само него. Според него кризата с банката е показала, че няколко институции са се сринали - БНБ, КФН и ДАНС.

"Радвам се, че колегите от БСП са възприели нашето предложение да се проведе международен конкурс и да се избере по възможност чужденец, който да оглави БНБ. Имаме нужда от една такава дисциплинираща фигура, която да въведе ред", заяви от своя страна Гроздан Караджов от Реформаторския блок.

"В ГЕРБ е дискутирана подобна идея за конкурс, но до конкретни предложения не се стигна. Няма как да коментирам кой от тримата е мой фаворит, всеки един от тях има своите положителни черти. Срокът за избор на управител на БНБ е три месеца, така че има достатъчно време, след като се подаде оставката, ако тя е факт, защото все още нямаме такъв акт", коментира Делян Добрев от ГЕРБ.

"Функциите на КФН в случая с КТБ са много лимитирани. Комисията е към БНБ, така че най-голяма вина трябва да се търси именно в централната банка", на мнение е Добрев.

По отношение на бюджета и това дали ще се бръкне в джоба на данъкоплатеца при спасяването на КТБ, той обясни, че се предвижда заем на Фонда за гарантиране на влоговете, който впоследствие ще бъде възстановен на държавата.

"Фондът се попълва, от една страна, от отчисления от банките, както и от приходи, които ще получи от несъстоятелността на КТБ и осребряването на активите. Българският гражданин губи не, защото държавата ще плати с пари на данъкоплатеца, а по-скоро от това, че в следващите няколко години случаят "КТБ" ще тежи върху българската икономика", заяви Делян Добрев.

Във връзка с обсъжданията на актуализацията на бюджета вчера, той коментира, че не са обсъждани политики, а по-скоро актуализацията е приета, за да се узакони нещо, което вече се е случило в държавата - липсата на приходи в бюджета и раздутите разходи.

 „Неизпълнението на приходната част в бюджета е особено тревожна. Приходите са заложени прекалено оптимистично и личи от факта, че има неизпълнение по всички видове данъци", поясни Добрев.

 „Винаги в предни години държавата се е опитвала да компенсира липсата на приходи с бъдещи. Сега обаче тя не иска да го направи и аз го разбирам. Дали това е най-доброто за държавата обаче съм скептичен", заяви Георги Кадиев.

 „Нито един заем не е добър за държавата, която го взима, защото кредитният й рейтинг започва да намалява. Тоест следващите пари, които ще взимаме, ще стават все по-скъпи. За Европейския съюз до 60% задлъжнялост е добре, но там има работеща икономика. Притеснява ме, че нашата икономика не е във възход и не произвеждаме БВП с надбавка", коментира предложението за нов заем от близо 4,5 милиарда лева Гроздан Караджов.