Как да реагираме, ако срещнем змия? Всичко за отровните влечуги у нас

"Змиите в България се срещат в цялата страна. Имаме общо 16 вида, от които два са по-опасни - пепелянка и усойница. Усойницата се среща най-вече по планините, без изключения, докато пепелянката обитава по-ниските планински райони. Най-отличителният белег при тези две змии е ясна зигзаобразна шарка по гърба", каза Антон Соколов, херпетолог.

Той обясни, че змиите избягват открити пътеки, защото са уязвими животни и се пазят от хищници. Съветът на Антон Соколов е да не влизаме в храсти или на места, където нямаме добра видимост какво може да има на земята, защото често, именно там, се крият змиите.

"Най-важното при срещата със змия е да се направим, че тя не е там. Не се доближаваме до нея, не я пипаме, не я убиваме, ако нищо не й правим и тя няма нищо да ни направи", допълни още Антон Соколов.

По думите му при ухапване от отровна змия, малко след това, се получава оток, започва виене на свят и трябва веднага да се потърси медицинска помощ. Ако ухапването е от змия, която не е отровна, бързо минава и не е опасно за живота.

В света се наброяват около 2500 вида змии, от които около една десета са отровни. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. У нас има само 4 вида отровни змии – пепелянката, каменарката, два типа усойници.

Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига дължина до 80-85 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е топлолюбива змия – среща се до 800-1000 m надморска височина по открити, каменисти места и сипеи, но също и по обрасли с храсталаци поляни. В горещите дни влиза във водата, за да се поразхлади. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката напада само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне).

Усойницата (Vipera berus) е с най-широко разпространение в Европа, а също така е най-студоустойчивата змия. В България се среща във високите планини- над 700-800 m до 2500 m надморска височина. Достига на дължина до 70-80 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с характерни тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или Х-образна форма. През деня усойницата почива в скривалището си, а вечер излиза на лов за мишки и жаби. При среща с човек винаги се опитва да избяга и хапе само при самоотбрана.

Каменарката (Vipera aspis) е планинска змия, която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Има кафяв цвят с тясна зигзагообразна шарка на гърба. Предпочита топлите места- сухи, каменисти склонове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Каменарката е дневно животно и е активна целодневно през пролетта и есента, но прекарва горещите летни жеги скрита под камъните.

Как да разберете, че сте ухапани от отровна змия:

– отровните змии са с триъгълна глава, значително по-широка от врата, вертикални зеници, късо, но силно тяло и много малки люспи по главата.
– зигзагообразна лента на гърба на змията – говори за усойница.
– характерно рогче на челото й – говори за пепелянка. сравнително късо и дебело за дължината си тяло, много къса опашка, главата е с добре изразена сърцевидна форма,има вертикална зеница и на върха на муцуната има добре оформено рогче от люспи.
– наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от множество зъби и има обикновено V-образна форма.

Отровата на отровните змии атакува преди всичко кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до мястото на ухапване. Отровата на някои змии има способността да разрушава и белтъците в кръвта и червените кръвни клетки. Под нейно влияние стените на кръвоносните и лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функциите си. Това може да доведе до дихателна, сърдечна или бъбречна недостатъчност. Токсините увреждат мозъчните центрове, а също и периферните нерви. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 минути се появяват две ранички на разстояние от 0.5-1 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно и бързо разпространяващ се оток.

Симптоми при ухапване от змия:

Първо идва силна болка на мястото на ухапването и оток, който може да обхване целия крайник, след което се проявяват общи симптоми като:

– чувство на страх, отпадналост, студена пот, главоболие, висока температура

– коремни болки, гадене, повръщане, диария

– затруднено дишане, сърцебиене, ниско кръвно налягане, червени петна по тялото, метален вкус в устата.

– в някои случаи, които са редки се наблюдават смущения в зрението, говора и равновесието, загуба на съзнанието.

При физически здрави възрастни хора в повечето случаи симптомите отшумяват сами до 2 – 4 дена.

Най-бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на ухапване, толкова по-бързо прониква отровата в тялото. Критично е състояниято на пострадалия, ако направи анафилактичен шок.

Как да се предпазите от ухапване от змия:

При излет сред природата (открити, топли и слънчеви поляни и скали) важна роля играе облеклото ви. Необходими са ви здрави високи обувки, панталон с дълги крачоли, пъхнати в ботушите и плътни чорапи. Дрехите ви да са свободни, а не прилепнали.

Като вървите се стремете да оглеждате района, през които ще минавате и вдигайте възможно най-много шум. Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, защото влечугото може д а се е свило от другата им страна и да стъпите върху него. Добре е да не се движите сам сред природата, винаги с някои друг. Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, тъй като има видове, които са майстори в преструването. В никакъв случай при излизане в природата не ползвайте аромати за тяло.

Ако сте в район, в който се срещат отровни змии, избягвайте местностите, които те обитават, защото най-сигурното средство срещу ухапване от змия е профилактика. Предварително разучете къде се намира най-близкият медицински пункт. Трябва да се знае, че най-вероятното време за среща с тях е пролетта, тъй като тогава по физиологични причини змиите са по-невнимателни и това увеличава възможността за срещи с тях. При среща със змиита не трябва да я дразните, а да й се даде възможност за отстъпление, тъй като те хапе само при самоотбрана.