Карина Карагаева за ФрогНюз: Русия иска всички да сме тъжни комунистически хора. А украинците там, където падат бомби, те садят цветя

Това разказа пред ФрогНюз Карина Карагаева - българка, която вече две години живее в украинската столица Киив. Част е от екипа на благотворителната фондация ГУРТУМ, която се занимава именно с изграждането на приказни укрития за децата, както и с възстановяване на културно-историческото наследство на Украйна.

И докато на някого може да му звучи излишно да се строят такива укрития, за Карина отговорът на такива критики е ясен - приказните бомбоубежища са много добра метафора за подхода на украинците: те не просто махат бомбите, а правят нещо красиво с грижа за общото независимо бъдеще. 

Говорим с Карина Карагаева в почивките между интензивната програма на Международния фестивал за етнографско кино “ОКО”, който се проведе в Болград, Украйна и който ФрогНюз отразихме на място. Между многото разкази на Карина за живота в Киив при постоянни атаки, говорим и за борбата за красив живот въпреки войната.

Говорим за културното наследство на украинците и как руснаците буквално опитват да го замажат с бяла боя преди десетилетия. В рамките на украинското издание на фестивала “ОКО”, който идва и в София между 8 и 15 ноември, заедно с Карина гледаме филма “Правилото на двете стени”. Оттам тръгва и разговорът ни за красивите фрески на Украйна и културата, която започва да избива под бялата боя."СССР замазва тези фрески, това е част от опита на руските варвари да се изтрие украинското културното наследството. Русия иска да замаже всичко с една бяла боя и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани. Украинците много ясно доказват, че това просто няма да стане".

И за фреските, и за приказните бомбоубежища, помага фондация ГУРТУМ. Повече за дейността и мисията на доброволците, сред които и българи, четете в следващите редове:

Фондация ГУРТУМ се занимава с възстановяването на Украйна, с нейното преизграждане след атаките на руските терористи - независимо дали физически атаки, или атаки върху културата, върху нормалния живот. Защо фондацията е важна?

Основатели на фондация ГУРТУМ са Катерина Полищук и Олександр Кагал, заедно с тях и Петко Петков (българин, който живее в Киив, част от кибергрупата BG Elves, бел. ред.). Аз се присъединих към екипа малко по-късно. Това е фондация, основана изцяло от доброволци, които идват от най-различни професионални пътеки. Преди да започне войната, те не са се занимавали с нищо подобно. Има маркетолози, строители, архитекти, хора, които се занимават с всякакви професии. 

Катерина Полищук и Карина Карагаева на форума "Rebuild Ukraine" във Варшава, 2023 г.

Всичко започва от това, че те буквално си казват: “Не можем да стоим просто така и да гледаме какво се случва, искаме да помагаме”. Дейностите тогава са по-простички неща като да възстановяват счупени стъкла - където прозорците са се счупили от ударната вълна, слагат талашитени плоскости, за да може сградата да се предпази поне в някаква степен, пък и да не изглежда толкова кошмарно.

В един момент се появява възможност за проект в Гостомел, в Киивския район. Летището в Гостомел е едно от ключовите места, откъдето започва войната - от атаката срещу Гостомел тръгва опитът на руснаците да стигнат в Киив “за три дни”, там има тежки боеве. Много голяма част от сградите са разрушени, има огромни щети. Една от сградите, които пострада, е училище - сграда с историческа стойност, тя е на повече от 120 години. Училището има голямо значение за самия район, това е единственото училище в Гостомел. 

Училището в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation

Тогава една малко по-голяма група доброволци, включва се и Петко Петков, се заемат да възстановят първоначално покрива на училището, защото той е разрушен, впоследствие стените, накрая се прави цялостен ремонт на сградата. В момента там се обучават 170 дечица. В Украйна вече има нов закон - за да може да функционира едно училище нормално и да има учебен процес, трябва в близост да има бомбоубежище, което отговаря на определени стандарти. 

Покрай възстановяването на училището се ражда идеята за така наречените приказни бомбоубежища. Това са укрития, които от една страна, отговарят на стандартите за това на колко метра да бъдат под земята, колко да бъдат дебели стените, как да бъде направено като конструкция, но от друга страна - това са бомбоубежища, създадени като арт места. Целта е времето, което децата прекарват там, да е не е толкова драматично и ужасно. 

Първото такова приказно бомбоубежище се казва Хобит Хаус (Hobbit House). То е вдъхновено от “Властелинът на пръстените”. Прилична на къщичка с кръгла врата, изрисувано е с красиви рисунки, покрито е с трева, има малка градинка, дори две зайчета. Това приказно бомбоубежище се случи с подкрепата на украинската диаспора в Япония, която финансира голяма част от построяването му. 

Хобит Хаус в Гостомел. Снимки: Gurtum Charity Foundation

Така, с този проект, фондацията изведнъж придоби голяма популярност. Моята роля в екипа е по втори проект за такова приказно бомбоубежище. То е в село Озера, пак в Киивския район. Бомбоубежището е за 110 души. То е посветено на космическа тема - вътре има космонавти, планети, отвън ще изглежда като космически кораб с една пързалка отстрани.

Космическото укритие в село Озера. Снимки: Gurtum Charity Foundation

Идеята е, че тези пространства и след войната могат да служат арт пространства, може например да се прожектират филми. Вече имаме проектор в Хобит Хаус, ще сложим и в село Озера. Искаме това да бъдат места, които децата да свързат с нещо креативно, приятно, а не в тях да остане спомен за четири бетонни сини стени, в които свети луминисцентна светлина и е неприветливо.

Извън това, че децата могат да се разсеят с нещо приятно по време на такива травмиращи и ужасяващи преживявания, има ли символно значение зад приказните бомбоубежища?

Приказните бомбоубежища са много добра метафора за подхода на украинците - там, където падат бомби, те садят цветя. Те не просто махат бомбите, ами правят нещо красиво, нещо, свързано със себеизразяване, с творчество, с естетика, с грижа.

Освен с приказните бомбоубежища, фондацията започна да се занимава и с възстановяване на сгради с историческа значимост, пострадали от бомбардировки. Продължава да се работи на ad hoc принципа - там, където има нужда.

Така например беше при бомбардировката на онкологичното отделение на Националната специализирана детска болница "Охматдит". Доброволците отидоха там и помагаха с всичко, с което могат.

Фондацията възстановява и стари мозайки в украински домове, останали още преди СССР. Защо? 

Когато СССР се установява като структура, сгради в Украйна с много красиво изрисувани във вътрешните пространства декорации, фрески, стенописи, се покриват с бяла шпакловка. Целта е била да не се “разбуржоази” обществото, да не помни идентичността си, да знае, че всички са под строй, че стените са еднакви сиви кутийки за всички. 

Снимка: Dmytro Solovyov

Това е част от опита на руските варвари да се изтрие украинското културното наследството, но и не само украинското - подобни неща се случват не само с наследството на Украйна, а на много други места.

Част от изложбата "Какво казват вратите" или за какво мълчат. Какво крият под пластове съветска боя, варварски ремонти, ненавременна реставрация и загуба на уникални автентични елементи. "Ако по съветско време историческата памет е била унищожавана, заличавана и пренаписвана, то сега изучаването и съхраняването на тази история трябва да бъде приоритет", пише авторът на кадрите Катерина Полищук, основател на ГУРТУМ.

Една част от нашата работа е да възстановим каквото можем от тези исторически сгради в Киив, като буквално изстържем гадната руска бяла шпакловка и си върнем цветната красива украинска декорация. Такава дейност се извършва много активно и в Лвив, и на още доста други места. Хората постепенно си връщат спомена и си връщат идеята за културно наследство през тези малки елементи. 

Истината и преди, и днес е, че Русия просто иска да замаже всичко с една бяла боя и всички да сме тъжни, кутийчести, комунистически хора, които се редят на опашки за банани, вместо креативни хора, които правят нещата по-красиви, които имат собствена култура и почерк. Украинците много ясно доказват, че това просто няма да стане - от 2014 година насам доста активно, но и самите украинци казват - битката за цивилизационния им избор е вече 300 години.

Интервю на Илияна Маринкова от Болград, Украйна