“За Ботев ще говоря на български”. Навън въздушна тревога, вътре - обсъждаме с украинци Шевченко и “Човека-борба”

Пътуваме с кола от бесарабското село Чушмелий към Болград, от училището в селото взимаме учителката по български език Христина Николова. Преподава български, откакто Украйна е независима. Питам я как е днес, тя ми отвръща: “Добре. Доколкото човек може да е добре във война. Тази сутрин много сирени - една спира, друга започва”.

В кристалната зала на Болград обсъждаме основна линия в литературата на Ботев и Шевченко - стремежът към свободата. Говорим си и как в София паметниците им се намират на 50 метра един от друг на площад “Възраждане” - интересна случайност. 

Предвид сирената цяла сутрин, явно някъде недалеч от нас Русия тероризира. Когато започне тревога, вадим телефоните и проверяваме информацията. Питам къде удрят, отговарят ми: "Лети някъде към нас, не се занае точно". А иначе в Киив в този ден пристигна световният политически елит. Чакахме новината, че най-накрая на Украйна ще бъде позволено да удря по цели дълбоко в земята на руските терористи с далекобойни оръжейни системи. Такава новина не дойде. 

Когато излизаме от Чушмелий, минаваме покрай старото гробище. “Повечето хора, погребани тук, са преселници от България”, ми казва учителката, която по-късно говори с любов за Ботев. “Вижте, има и паметник на българските преселници”. Паметникът представлява голям каменен кръст, намира се на входа гробището. 

Навън вали ужасяващ дъжд, стигаме до залата на дискусията за Ботев и Шевченко мокри. “Тук и кучетата са културни”, шегува се Дана, част от екипа на фестивала, докато едно кученце се крие от дъжда при нас, вътре в залата. 

Дискусията се води на украински език, докато учителката не взима думата. “Аз за Ботев ще говоря на български”, казва тя и прекъсва украинската реч. “Той е Човек-борба”.

Христина Николова преподава български език в училището в Чушмелий, преподава и история в неделното българско училище в Болград. Със сина ѝ носим едно и също име - той е Илиян, аз Илияна. След дискусията Дана ми разказва за г-жа Николова. Двете са роднини - учителката е кръстница на Дана и сестра на баба ѝ. Съпругът на Николова бил българин, отишъл там от България в самото начало на независима Украйна - през 1991 година. Прякорът му бил Кольо Българина. Никога не се отказал от българския си паспорт.

“Целият живот на Ботев е бой. Той винаги е в работа и винаги е насочен към борба. За него можем да кажем, че е борец. Човек, който през целия си кратък живот, не спира да се бори”, казва Христина Николова.

На снимката: Антин Ищук – филолог, автор на курс по украинска литература на платформата "Всеукраинска школа онлайн", преподавател в проекта за алтернативно образование „Наша школа“; Христина Николова – учител по български език и литература в Криничненския лицей и редактор на учебници по български език, Наталия Кара – заместник-директор и учител по български език и литература в Болградската гимназия "Г. С. Раковски", Тетяна Станева - директор на кинофестивала "ОКО".

Христина Николова говори дълго за поезията на Ботев, за това, че е учил в Одеса, след това бил учител в Бесарабия. Споменава и паметниците на Ботев - такъв има в Одеса, има и пред университета в Измаил. И тези паметници се почитат. “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, цитира тя. 

Паметникът на Христо Ботев пред университета в Измаил

Актьорът Александър Алексиев и доброволецът Георги Божилов заедно с проф. д-р Ярослав Кичук, ректор на Измаилския държавен хуманитарен университет, Украйна

Неизбежно се замислям за паметниците на Ботев у нас. Сещам за един голям във Враца, по-малък в Ботевград. Сещам се и за червения окупатор Альоша, който се извисява над Пловдив, с малкия бюст на Васил Левски под него. Сещам се и колко дълго чакахме МОЧА да бъде преместен - и пак не унищожен, нищо че руснаците унищожиха почти всичко смислено, умно и добро в България след 9 септември 1944 година. 

Тук някъде думата взимам и аз. Като пратеник на ФрогНюз в Украйна, моля да говорим за публицистиката на Ботев. Обсъждаме, съгласяваме се, че и при Ботев, и при Шевченко го има стремежът към изграждане на национална идентичност.

Заместник-директорът на Болградската гимназия “Г. С. Раковски” Наталия Кара разказва за почитта към Ботев в България. Тя вече говори на украински, в случай, че някой в залата не разбира български. Всички всичко разбират - и те български, и ние украински. Разказва за смъртта на Ботев, за това как тази дата се е превърнала в ден за почит на всички, паднали за независима България. 

След края на дискусията. Снима ни Юлиaна Литвиненко.

На 2 юни в България звучи сирена и спираме за минута, прекланяме глава. В Украйна звучи сирена всеки ден, често по множество пъти. Те не прекланят глава, защото за тях сирената значи - действай, погрижи се за себе си. 

Към края на дискусията дъждът в Болград вече е спрял, сирените също. В залата обаче продължава да вали - много хора плачат, защото чувстват Ботев и Шевченко някак близки. Чувстват борбата им близка, чувстват посланията им актуални днес. Виждат, че борбата не трябва да спира, колкото и трудна да е - и украинците трябва да продължат да отбраняват родината си от агресорите, и българите трябва да не позволяваме Русия да пробие окончателно всичко у нас, да ни изтласка далеч от ЕС и НАТО.

“Россия, тая мнима защитница на славянството”, пише Ботев в публицистиката си. Да не забравяме тези думи никога.

Илияна Маринкова