Европа реагира по-бързо, но не знае кой пали огъня
През последните години ЕС значително подобри способността си да реагира при горски пожари. Чрез Механизма за гражданска защита Европейската комисия координира помощта между държавите членки, а резервът rescEU разшири общия европейски парк от противопожарни самолети, техника и оборудване.
Докато Европа става все по-ефективна в овладяването на пожарите, след като вече са избухнали, един от най-важните въпроси остава без общ европейски отговор – как е възникнал пожарът, пише Euronews.
Макар че ЕС може да проследява пожарите чрез сателити и да организира трансгранична помощ, той не разполага с единна система, която да показва колко от пожарите са предизвикани умишлено, кои са извършителите и какви са мотивите им.
По време на последната вълна от пожари френският министър-председател Себастиен Льокорню заяви, че не всички пожари са случайни.
„Някои са умишлено запалени. Това е престъпление, наказуемо с до 15 години затвор. Силите за сигурност са напълно мобилизирани, за да открият извършителите“, написа той в социалната мрежа X.
Кога един горски пожар се смята за умишлен
Причините за възникване на горските пожари обикновено се разделят на четири групи – природни, случайни, умишлени и такива с неизвестен произход.
Природните пожари най-често са причинени от мълнии. Огромната част от пожарите в Европа обаче са свързани с човешка дейност. В тази категория попадат както инциденти при работа със земеделска техника, палене на огън, фойерверки или изхвърлени фасове, така и умишлените палежи.
Общо взето палежът представлява съзнателно подпалване на имущество, гори или земеделски площи. Законовото му третиране обаче се различава значително между отделните държави.
Изследване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия посочва различни мотиви за умишлените пожари – подновяване на пасища, вандализъм, лично отмъщение, конфликти със собственици на земя или спорове за управлението на терени.
Различни закони в различните държави
В ЕС няма общо определение за палеж. Наказателното право е национална компетентност и всяка държава определя самостоятелно как третира подобни престъпления.
Испания и Португалия имат специални текстове за горските пожари, тъй като приемат, че щетите засягат не само частна собственост, но и екосистемите, обществената безопасност и цели населени места.
В Германия палежите попадат в по-общите разпоредби на Наказателния кодекс, като наказанието зависи основно от опасността за човешкия живот и нанесените щети.
Френското законодателство предвижда до 15 години лишаване от свобода и глоба от 150 000 евро за подпалване на гори и други природни територии, ако престъплението създава риск за хората или може да причини необратими щети върху околната среда.
Ограничения срещу спекулацията със земя
Испания и Португалия въведоха ограничения, които да намалят икономическия стимул за умишлени палежи.
Испания забранява промяната на предназначението на изгорели горски площи за срок от 30 години, освен при строго определени изключения. В Португалия подобни ограничения действат в продължение на 10 години.
Целта е да се предотврати практиката дадени терени умишлено да бъдат опожарявани, а след това да се използват за строителство, земеделие или други печеливши дейности.
Изследователите обаче предупреждават, че спекулацията със земя е само една от възможните причини за палежите.
Климатът превръща всеки пожар в по-голяма заплаха
Климатичните промени не увеличават непременно броя на хората, готови да палят умишлено. Те обаче създават условия, при които дори един пожар може много по-бързо да прерасне в мащабно бедствие.
Европейската комисия предупреждава, че по-горещите лета, продължителните суши и честите горещи вълни изсушават растителността и значително улесняват разпространението на огъня.
През 2025 г. в ЕС са изгорели над един милион хектара земя – най-голямата площ, регистрирана от началото на европейското наблюдение на горските пожари. Това се равнява приблизително на територията на Кипър.
Сателитите виждат пожара, но не и извършителя
Програмата „Коперник“ и Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) дават възможност на държавите да следят риска от пожари, да наблюдават разпространението им почти в реално време и да оценяват нанесените щети.
Сателитните данни обаче не могат да покажат дали пожарът е бил умишлено предизвикан, кой го е запалил и какви са мотивите му.
За това разследващите все още разчитат на полицейски проверки, експертизи и местни разследвания.
Липсва общоевропейска статистика
Докато Евростат публикува хармонизирани данни за престъпления като убийства, грабежи и сексуално насилие, аналогична европейска статистика за умишлените палежи не съществува.
Макар Европол да разглежда екологичните престъпления като приоритет, дейността му е насочена основно към незаконния трафик на отпадъци, замърсяването и незаконната експлоатация на природни ресурси. Умишленото предизвикване на горски пожари остава сравнително слабо развито направление в европейското полицейско сътрудничество.
Така, въпреки че Европа разполага с модерни технологии за откриване на пожари, координира международната помощ и оценява щетите само дни след бедствието, когато трябва да се установи кой е подпалил огъня и защо, ЕС все още разчита почти изцяло на отделните национални разследвания.
