Край на скролването: Европа обявява война на социалните мрежи за деца. А България?

Инициативата, оглавявана от Гърция и подкрепена от дигиталните пионери Франция и Испания, предвижда въвеждането на строги правила за ограничаване на присъствието на непълнолетни онлайн.

Страните настояват за създаване на общоевропейска възраст на цифрово пълнолетие, под която децата ще се нуждаят от съгласието на родителите си, за да ползват социални мрежи като TikTok, Instagram и Snapchat.

Вълната от тревога около прекомерното време, което децата прекарват в интернет, се засилва след решението на Австралия да наложи минимална възраст от 16 години за регистрация в определени платформи. Документ, видян от „Политико“, показва, че европейските столици искат ЕС да отиде още по-далеч – с вградени системи за проверка на възрастта, родителски контрол и забрана на така наречените „пристрастяващи“ функции като autoplay и изскачащи известия.

Предложението ще бъде обсъдено от министрите по цифровите въпроси на ЕС в началото на юни. То идва в момент, когато Дания се готви да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС. „Защита на децата онлайн ще бъде ключов приоритет за предстоящото датско председателство“, заяви министърът на цифровите въпроси Каролине Стаге Олсен. Премиерът Мете Фредериксен също изрази подкрепа за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години.

Подходът получава допълнителна тежест след кампанията на френския президент Еманюел Макрон, който през април 2024 г. призова за „дигитално пълнолетие“ на 15 години. „Трябва да си върнем контрола върху живота на нашите деца и тийнейджъри в Европа“, подчерта той.

Предложението, подписано от френския заместник-министър Клара Шапаз, гръцкия министър Димитрис Папастергиу и испанския министър Оскар Лопес Агеда, вече е разпратено към други страни в търсене на подкрепа. Тримата министри са и сред първите, които ще тестват ново приложение на Европейската комисия за верификация на възрастта.

Макар Франция вече да е приела законови мерки срещу достъпа на деца под 15 години до социални мрежи, те все още не са изцяло въведени в сила. Гърция от своя страна не подкрепя пълна забрана, а се фокусира върху по-интелигентно регулиране и премахване на алгоритми, които задържат вниманието на децата.

Предложението поставя и сложния въпрос къде точно трябва да се случва проверката на възрастта – на ниво устройство, операционна система или платформа. Apple, Google и Meta вече лобират в противоположни посоки, което според поддръжниците на регулацията може да забави реалното прилагане с години.

Засега социалните мрежи, включително TikTok, Meta, X и Google, не са отговорили на исканията за коментар.

А докато Брюксел готви общоевропейска офанзива срещу алгоритмите, които превръщат децата в хронични скролъри, въпросът е дали националните правителства – включително и българското – ще отговорят със същата решимост.

У нас социалните мрежи се превръщат във все по-сериозен проблем. Зачестяват случаите на деца, попаднали в спешното след участие в опасни TikTok предизвикателства. Платформите не просто отразяват реалността – те често я моделират.

Към момента в България няма действаща система за ефективна верификация на възрастта при регистрация в социалните мрежи, нито единна държавна стратегия за дигитална хигиена сред подрастващите.

Европа най-сетне натиска „пауза“. Но големият въпрос остава: ще натисне ли „play“ за една нова дигитална етика – и ще се присъедини ли България към нея навреме?

ФрогНюз