"Работим за това да отстояваме националния интерес на България, заложено от предходното редовно правителство, тези наложени намаления да бъдат предоговорени, включително ако се наложи и базовата година, която се взима под въпрос. Действаме, не сме останали на това разпореждане на парламента, но това е времеемък и дълъг процес. Само оценката на ЕК отнема до 2 месеца, а оттам нататък – трябват решения на всички държави членки. Сроковете на Народното събрание може да се окажат много подходящи, но има рискове, които може би и нарочно Народното събрание с тези срокове, с които задължават и ЕК, служебното правителство и останалите държави, поставят клопки пред тази реализация", посочи Гълъб Донев.
Следващата седмица вицепремиерът Атанас Пеканов започва разговори и консултации с отделните структури на ЕК за това каква процедура да се следва за това решение на народното събрание.
"Това е прецедент – нито една друга членка на ЕС не е поставила въпроса за преразглеждане на националните им планове", каза Донев.
Служебният премиер призова междувременно да не спира работата по останалите проекти, заложени в Плана.
ФрогНюз припомня, че депутатите вчера приеха решение, с което задължиха служебното правителство да предоговори условията по плана и постави краен срок - 31 март. Текстът от решението за промяна на Плана беше приет единодушно със 185 гласа "за". Текстът за въглищните централи подкрепиха 180 народни представители от всички политически сили и трима се въздържаха. Преди окончателното гласуване на решението депутати отидоха на протеста на синдикатите в защита на енергийната сигурност на страната. С приетото решение депутатите заявиха окончателно, че настояват поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г. да отпадне. Основният мотив - по този начин се застрашават въглищните централи.
