Критикуват ни остро в доклада на ЕК заради корупция и мафия

България ще бъде критикувана остро заради връзките на висши държавни служители с организираната престъпност, пише електронният сайт, който се смята за добре информиран от източници от Европейската комисия, съобщава bnews.bg

Въпреки че остават донякъде в периферията, политическите събития в България означават, че София не трябва да очаква много добри новини от доклада на ЕК, който ще бъде публикуван на 18 юли. Ситуацията в Румъния, България и Унгария показва, че ЕС плаща цената за донякъде прибързаното си разширяване, като явно Съюзът е зле въоръжен, за да защити демократичните ценности, които проповядва пред страните, искащи да се присъединят към европейския блок, коментира пък АФП.

С политическата криза в Румъния и събитията през последната година в Унгария „историята изглежда се повтаря”, смята Корина Стратулат, анализатор в Европейския политически център. „Събитията показват, че постиженията на демокрацията не са необратими”, казва тя, като все пак признава, че импийчмънтът на румънския президент Траян Бъсеску, иницииран от премиера Виктор Понта, няма националистическия привкус на събитията в Будапеща, където правителството на Виктор Орбан развива антиевропейска реторика.

Политическа криза разтърсва и България във връзка с номинирането на съдии и уволнението на председателя на Съюза на съдиите, който се намира в конфликт с властта. Днес широко споделяно в Брюксел е следното мнение – влизането на бившите комунистически страни от Източна Европа в ЕС е станало „твърде бързо”, отбелязва Стратулат. Толкова бързо, че на Румъния и България трябваше да бъде наложен „Механизъм за сътрудничество и контрол”, за да бъдат принудени двете страни да продължат и след влизането си в ЕС през 2007 година реформите за осигуряване на независимостта на правосъдието и борбата срещу корупцията.

Заради последните събития механизмът, който предвижда ЕК да прави редовни оценки за напредъка на София и Букурещ, вероятно ще бъде удължен следващата седмица. Това вероятно ще доведе и до блокиране на влизането на двете държави в свободното Шенгенско пространство.

След последната вълна разширяване на европейския блок ЕС си извади поуки от грешките, засилвайки условията за присъединяване. Хърватия, която трябва да влезе в съюза през следващата година, вече почувства последствията от това, след като трябваше да отговори на допълнителни изисквания в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията.

Поставянето на съсед в черния списък обаче може да доведе до необходимостта от замитане и пред собствената врата. „Не само в новите страни членки имаме проблеми”, отбелязва източник, близък до ЕК, имайки предвид съдебните дела на Силвио Берлускони и случая с дискриминацията срещу ромите във Франция, когато президент беше Никола Саркози.