Крум Зарков за Изборния кодекс: Законът важи и за тези, които го пишат

Това заяви зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Крум Зарков пред Дарик радио. Той обясни, че законът постановява, че трябва да се избере нов състав на ЦИК - има ясни регламентации за мандатите, на който и да е орган, назначен от когото и да било.

На въпрос за работата на сегашната ЦИК, Зарков отговори, че има своите забележки - провела е поредица от избори, но проблемите от преди 5 години са същите, членовете й не само не са успели, но не са се и опитали да изпълнят изискванията на закона за машинното гласуване. По думите му, при избор на състав на ЦИК, не става въпрос за преговори и компромисни решения, а да се отвори процедура за избор и всяка партия да каже- кои от членовете иска да номинира отново или да номинира нови. "Въпросът не е само за тази комисия и за тези хора, а за отношението към закона и то не на кого да е, а на законодателния орган. Всеки ден, по няколко пъти, различни хора се кълнат във върховенството на закона. Законът важи за всички, дори и за тези, които го пишат", категоричен бе той. Социалистът подчерта, че никога досега обаче не е имало прецедент, в който органът, който трябва да назначава, просто да каже: "Аз не виждам смисъл да изпълня закона". По думите му, ако не се спази ИК и остане същият състав, не само ще бъде нарушен законът, но и тези от членовете, които биха искали да бъдат номинирани отново, ще бъдат подвластни на натиск. Зарков допълни, че основният проблем на ИК е, че държавата 30 години не може да уточни изборните списъци, за да се знае- кой реално гласува.

На въпрос за предложеното от БСП- политиците да плащат за свои изказвания, ако те са довели до осъдителните решения срещу България на съда в Страсбург, Зарков отговори че не става дума само за говорене, но и за действия и поведение, които са довели до това- страната ни да бъда осъдена за неспазване на Европейската конвенция за правата на човека. Той обясни, че това предложение има двоен смисъл - не е честно да се плаща от държавния бюджет за поведението на някого и дисциплиниращ ефект за министрите и длъжностните лица- да имат едно на ум, че няма всичко да се размине с един скандал.

Крум Зарков заяви, че е внесъл предложения в НС българските граждани да бъдат обезщетявани за вреди, нанесени от държавата в резултат на незаконни и отменени като нищожни административни актове. "Сега това е невъзможно за периода между издаване на акта и неговата отмяна. Направихме и предложение, когато човек счита, че правата му по Конвенцията за правата на човека са нарушени, да може да търси обезщетения по Закона за отговорност на държавата от вреди в България пред българските съдилища", коментира той. По думите му тези предложения са били отхвърлени без една дума дебат от управляващите. Според него целта на тези промени е била всеки да знае, че носи отговорност за своята дейност.

По отношение на наложеното вето на президента върху Закона за защита на личните данни Зарков заяви, че държавният глава е напълно прав да постави въпроса още веднъж. Има само една разпоредба, която е върната - за журналистическа и изследователска дейност. "И по думите на регламента се цели баланс между две основни свободи на гражданите - правото да бъдат защитени личните им данни и правото им да бъдат информирани. По начина, по който обаче българският законодател се е опитал да постигне това, е неработещ. Записаните в закона 10 критерия създават предпоставки за цензура, което е недопустимо в нашето общество", заключи Крум Зарков.