Кубрат Пулев: Баща ми ме е направил на 52 г., а брат ми на 54 г.

 Когато човек работи върху себе си, нещата започват да му се случват по-лесно. Свикнали  сме да се оплакваме, че всичко ни е проблем, освен ние самите. Когато поработиш върху  себе си, нещата се променят. После всичко ти става много лесно. Когато бях дете имаше турнир и трябваше да играя срещу здрав физически мъж. Бил съм на 14 г. Бях се притеснил и тогава баща ми беше до мен. Реших да му споделя всичко. Той ме надъха. Родителите са важни за всеки човек. Баща ми от предишен брак има две дъщери, после три дъщери от майка ми. Маниак е бил на тема момче, който да го направи треньор. Пак опираме до вярата.

Той не се е предал. Тогава си е казал, че опитва последен път. И тогава се появявам аз. Това му е трети брак и е бил на 52 години. Брат ми го е направил на 54 години.  Аз почнах първо футбол да тренирам. Тогава се демотивира . Боксът е един от най-мъжките спортове. Спечели ме мощта, с която успяваш. Още от зародиш се вижда дали може човек или не може. С брат ми имахме усет за бокса. То си върви по кръвта. Първата ми титла беше републикански шампион в Плевен, бях 48 кг . Просто това ми даде сериозен тласък и старт към този спорт. Тогава си повярвах. Баща ми ни отгледа с много любов. Майка ми почина, когато бях на 12 г. Любовта е много важна, тя ще спаси света.

Бих погледнал на срещата с Кличко  като опит, който трупам и който ме прави по-добър и силен, по-зрял и балансиран. Кличко  ползваше неспортсменски игри. Но явно на такова ниво и с толкова пари... исках да бъда доволен, че съм победил. За това не играх игри. Игрова  грешка имаше. Съвсем елементарна в защитен план. Когато ти бият удар в корема, ръката да стои горе. Тази грешка се чисти при младша възраст, а не на такова високо ниво, където отидох аз. Мисля, че го поздравих него и брат  му, но бях недоволен от нещата, които видях. Няма да се оправдавам. Това нещо ме прави по-голям и още по-опитен. Този опит не може да се добие никъде другаде.