Кулезич: Конституционният съд, воглаве с „Братиньо“, взе едно от най-чалгарските си решения

И то в деня, в който Конституционният съд, воглаве с „Братиньо“, взе едно от най-чалгарските си решения за двойното гражданство на Кирил Петков. Стилистиката е толкова тривиална и рустикална, че нямам думи, освен горните. Хем гербаджиите да са доволни, че един от конкурентите им е препънат, хем президентът Радев да бъде цапардосан, че е назначил Петков противоконституционно за служебен министър.

Нищо, че самият Петков се е отказал от Канадското си гражданство по надлежен ред, но пък Конституционният съд си затрая за съдбата на министерските му актове и прехвърли топката, разбира се, на Административния съд. Пред такива политически гьобеци бледнее и най-чалгарската поезия, с която ви подкарах днес. Но пък ще се опулите, като разберете кой е нейният автор и то след следните брилянтни строфи - това е друга песен: „След кратко време почнах да си пускам аз ръката, съвсем случайно може би й бръкнах под полата, но тя ми каза: Спирай тука, искала да слезе, но мисля, че късметът пак ще ми излезе-е-е. Два мерцедеса карам, сто гаджета сменявам, никога на сухо не оставам.“ И преди да ме напсувате, че и аз съм изтрещяла като 2/3 от неваксинираното население, обяснявам защо ви занимавам с цялата тази словесна блюкня. Според влогъра Михаил Михайлов, който си е направил канал в Ютюб, наречен „Обществен враг №1“, тези чалга-текстове принадлежат... внимавайте... на ректора на ректорите проф. Анастас Герджиков - в момента кандидат за президент, подкрепен от ГЕРБ.

Влогърът се позовава на две свидетелства. Едното е на неговия добър познат Жоро Георгиев-Сръбския - собственик на фалиралата продуцентска компания „Фолктон“. Въпросният Жоро предоставил на Мишо двете попфолк парчета по текстове на Анастас Герджиков. Те така и не станали хитове през 1998-а година, когато били написани, но пък авторът им получил огромната за онези години сума от 500 лв. Другото свидетелство е на журналиста Мартин Карбовски. В разговор за политическото лицемерие с Тошко Йорданов на 8-и октомври в предаването му „Студио Хъ“ по „7/8 ТВ“ Карбовски се сеща, че познава Анастас Герджиков от времето, когато е бил сценарист в „Каналето“, заедно с Камен Воденичаров по БНТ. По това време към екипа им се присъединили като стажант-сценаристи „две-три момчета“, както ги нарича Карбовски. Едното било Анастас Герджиков. Викали му „Наско“, дошъл да се пробва да прави шоу по телевизията. Но понеже Карбовски уж не цепи басма, ама хитро си пази гърба, каза, че единият от тези новобранци в „Каналето“ писал чалга текстове за 400 лв./парчето при заплати от около 1000 лева тогава.

Чак самият Карбовски се изкушил и той да намаже от подобна дейност. Обаче се възпрял и не си жертвал достойнството. Но намекна, че „оправният текстописец“ е бил именно Герджиков, бъдещият ректор на СУ, класически филолог, преводач на Аристотеловата „Политика“, професор по антична литература. Избраникът на ГЕРБ. Наистина обединителят. Да, бе... знам, че според много от вас, няма нищо лошо да си изкарваш прехраната като млад със странична дейност. Ама то и проституирането не се смята грях, ако си беден. Сигурна съм, че така мисли половината от този наш клет народ, дето не роптае срещу грабителските корупционни схеми, които лъснаха след 12-те години Бойко на кормилото на властта. Не роптае, стига да може да топне човка в тях, разбира се. Това отговаря и на въпроса защо с тайното си чалгарско минало зад академичната фасада Герджиков се превърна в кандидат-президентския любимец на Бойко. Нали краставите магарета през девет дерета се подушват. Подсъзнателна е тази връзка, базирана на липса на гнусливост от долнопробието.

И нищо чудно разкритието на Карбовски и на Михаил Михайлов да има по-скоро рекламен ефект сред популацията, закърмена с чалга-естетиката на нашия „чуден“ мутропреход. По-интересно е обаче, какво пише в официалната биография на Герджиков. През 98-а, когато според Карбовски професорът е стажувал в „Каналето“, той е бил на 35 години, защото е роден 63-та. Вече е бил асистент по латински език в Софийския универсиетет и е специализирал в Австрия със стипендия за академичен обмен. Питам се, възможно ли е човек с такава закваска да цамбурне в задкулисието на шоуто и да заработва допълнително от чалгарска словесна диария? Ако е истина, то зад бляскавата ректорска фасада се крие човек с две лица, с двоен стандарт. А той е опасен за моралния авторитет на институцията „Президент“. Да не говорим за самия човек... Ако пък става дума за грешка и за фатално съвпадение на имена, нека от щаба на Герджиков да я опровергаят незабавно. Иначе гафът ще доразмирише окончателно бунището, в което се е превърнала българската политика.

Люба Кулезич