Р. Ливърмор: Организираната престъпност и задкулисието са голям проблем

Това констатира Робърт Ливърмор, федерален прокурор в Департамента по правосъдие на САЩ, на конференция на тема "Върховенството на закона и организираната престъпност". Участие в нея взеха още зам.-главният прокурор Ася Петрова, Даниела Попова - административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура, Георги Петрунов от фондация РискМонитор и Светлозар Костов, административен ръководител на Специализираната прокуратура и прокурор по делото „Октопод”.

Конференцията се организира в рамките на проект, финансиран от фондация "Америка за България", който РискМонитор реализира в партньорство с Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура.

Робърт Ливърмор коментира, че магистратите са показали, че работят в името на върховенството на закона, въпреки че първоначално мнозина смятали, че издаването на присъди ще се превърне в арена за решаване на политически интереси. Според Ливърмор прокуратурата трябва да се ориентира към по-задълбочена работа с тези, които желаят да свидетелстват срещу лидерите на организираната престъпност, тъй като събира най-трудно доказателства именно срещу тях.

Aся Петрова каза, че очаква час по-скоро нашата прокуратура да има възможност да използва специфичните механизми, с които разполагат другите европейски държави. Затова обаче са нужни законодателни промени.

Зам.-главният прокурор призна, че прокуратурата не е оправдала редица обществени очаквания, не е постигнала достатъчния ефект в борбата срещу организираната престъпност, не е успяла да даде всички на съд и да защити обвинителната си теза в съдебна зала в очаквания обем. Въпреки това Петрова е оптимист, че войната не е загубена. По думите й прекалената формалност в процедурите бави разследващите, а статуквото, според нея, обрича на тромавост.

"Имаме нужда от специфични механизми, от специални правомощия и от особени форми на разследване, тогава, когато говорим за разследване и предаване на съд на представители на организираната престъпност и в тази посока, ние благородно завиждаме на представителите на прокуратурата в тези много европейски държави, които имат такива механизми", заяви тя. Ася Петрова изтъкна, че практиката доказва, че тези специфични механизми са успешни и ефективни.

Опитът на чуждите държави показва като добри практики съдействието на експертни екипи със специализираните прокуратури, посочи и Георги Петрунов. Той даде пример със специализираната прокуратура за корупция и организирана престъпност на Кралство Испания, която разполага с данъчни служители, представители на полицията и финансовия надзор, които работят тясно с прокурорите. Почти всички държави имат централизирани регистри на банковите сметки. Дирекция антимафия в Италия има огромен информационен ресурс, който поддържа, посочи още Петрунов. Дори Специалните разузнавателни средства, в частност подслушването, което се използва, първо се представя на прокурора и ако той прецени се предоставя на полицията – тоест обратно на това, което се случва в България.

Почти навсякъде има специални фондове, в които постъпва отнетото имущество. В последствие тези фондове се използват за борба с престъпността, включително и за заплащане и осигуряване и реализиране на инструмента сътрудници на правосъдието, които са често покаяли се престъпници. Този фонд се използва за грижа за техните семейства. Важна е и тяхната защита, както и подкрепата на жертви на престъпления. Само част от изброените добри практики, ако бъдат законодателно приети в България, биха имали положителен резултат, каза Георги Петрунов.

"Законодателство в сферата на противодействие на организираната престъпност трябва да еволюира. Не го приемайте като критика, но това е нужно", заяви прокурор Светлозар Костов.

Той посочи, че съществуващите в някои страни помощни звена от експерти към специализирани прокуратури носят важно знание, каквото прокурорите нямат. Светлозар Костов даде пример с това, че в рамките на 1 час благодарение на тези експерти в Испания, например, може да се получи пълен финансов и имуществен профил на дадено лице, докато у нас това отнема седмици.

Друг много важен инструмент, който Светлозар Костов посочи, е агентът под прикритие, в чиято полезност няма спор. По негови думи в България все по-често и успешно се използва, но проблемът е, че сме малка държава и не можем постоянно да разчитаме на едни и същи агенти.

Друга положителна практика, която би била полезна и у нас е забраната за комуникация между обвиняемите. "Тя е нужна, за да се предотврати изчезването на важни доказателства, за да не може престъпният бос от килията да дава указания", обясни Костов. В Италия, посочи той, практиката е от първия ден на задържането до издаването на присъдата, арестантите да се държат в изолатора. Въпреки че в България нямаме нужните условия за прилагането на подобна мярка, Костов коментира, че е полезно поне да се дискутира.

Друг пример от Испания, който Костов даде е т. нар. вещо разузнаване, което според него звучи екзотично за България за сега. "Може би трябва да мислим и вървим натам, заради конспиративността и секретността на организираните престъпни групи, особено когато говорим за модерните форми на тероризъм", каза Костов.

Той отбеляза още, че информацията от вътрешните хора, от тези, които са се разкаяли или по някаква друга причина желаят за сътрудничат, е изключително полезна за държавата и за прокуратурата и трябва "да намерим механизмите да получим тази информация, да я вкараме в делото, и да предложим нещо на този, който говори, разбира се, тогава, когато съдействието е съществено". Костов даде пример със САЩ, където прокурорът преценява дали съдействието е полезно за делото.