Макрон излиза от политиката след втория си мандат. Къде успя и къде – не?

Той акцентира и върху предизвикателствата през двата му мандата.

„Най-трудното след девет години е, че трябва да запазиш това, което си направил добре, и да се опиташ да стигнеш по-далеч, но понякога се налага да се връщаш към неща, които не си свършил добре“, посочи той.

По думите му балансирането между постиженията и незавършените реформи е най-трудната част от последния му мандат.

Макрон между постиженията и кризите

Президентството на Еманюел Макрон (2017–2027) се очертава като един от най-динамичните и противоречиви периоди в съвременната история на Франция. Избран с обещание да разруши традиционното делене между „ляво“ и „дясно“, той се позиционира като реформатор, но управлението му е белязано от серия вътрешни и външнополитически кризи.

В икономически план Макрон постига значими резултати – безработицата във Франция спада до най-ниските нива от 15 години, а реформите на трудовия пазар стимулират инвестициите и правят страната една от най-привлекателните дестинации за бизнес в Европа. Паралелно с това Франция укрепва позициите си в ЕС, като Макрон се утвърждава като основен поддръжник на идеята за „европейски суверенитет“, обща отбрана и технологична независимост, включително чрез общите европейски финансови инструменти след пандемията.

Вътрешната му политика включва и сериозни инвестиции в иновации и образование, с акцент върху развитието на технологичния сектор и превръщането на Париж в център на „La French Tech“. Провеждат се и реформи в образователната система, насочени към ранно обучение и намаляване на социалните различия в училищата.

В същото време обаче управлението му е съпътствано от силно обществено напрежение. Протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 г. се превръщат в символ на социалното недоволство срещу възприемания като елитарен стил на управление. Кулминация на вътрешнополитическите конфликти става пенсионната реформа от 2023 г., с която възрастта за пенсиониране е повишена от 62 на 64 години. Приемането ѝ без гласуване в парламента води до масови протести и трайно спадане на общественото доверие.

Политическият пейзаж във Франция също се променя дълбоко по време на неговите мандати. Макар да побеждава Марин Льо Пен два пъти, при Макрон се наблюдава укрепване на крайната десница, която се превръща в основна опозиционна сила. В същото време традиционните партии – социалисти и голисти – губят влияние, оставяйки политическата сцена силно поляризирана.

На международната сцена Макрон се позиционира като активен дипломат, но резултатите са смесени. Войната в Украйна не беше предотвратена въпреки опитите за диалог с Москва, а Франция загуби значителни позиции в части от Африка, където военното ѝ присъствие беше изтеглено на фона на нарастващо руско влияние.

Обобщено, наследството на Макрон се определя от съчетание между икономическа модернизация и европейско лидерство, от една страна, и дълбоки социални напрежения, политическа фрагментация и геополитически отстъпления – от друга.