Докато през последните десетилетия разговорът за хранителните разстройства беше насочен основно към момичетата и стремежа към отслабване, експертите предупреждават, че при момчетата натискът се проявява по различен начин. Вместо да искат да бъдат по-слаби, много от тях се стремят към все по-големи мускули и все по-релефна физика.

Именно това прави проблема труден за разпознаване.

 

Натрупването на мускулна маса, часовете във фитнеса и строгият хранителен режим обикновено се възприемат като положителни навици. Зад тях обаче понякога може да стои сериозен психологически проблем.

 

Според д-р Роберто Оливърдия, клиничен психолог, който повече от 30 години изследва нарушенията, свързани с възприятието за собственото тяло, обществото все още не разпознава достатъчно добре тези признаци при момчетата.

„Когато едно момче започне да тренира повече и да качва мускули, околните рядко виждат повод за тревога. Напротив – често го насърчават“, обяснява специалистът.

 

Социалните мрежи създават новия идеал


През последните години представата за „идеалното мъжко тяло“ се промени значително. Социалните мрежи ежедневно показват снимки и видеа на мъже с огромна мускулна маса, силно релефна физика и минимален процент подкожни мазнини.

Подобни изображения присъстват не само в Instagram и TikTok, но и във филмите, рекламите, видеоигрите и спортното съдържание. Алгоритмите непрекъснато предлагат още от същото, превръщайки този външен вид в привидна норма.

 

Според психолози това кара много момчета да се сравняват не със своите връстници, а с професионални бодибилдъри, фитнес модели или инфлуенсъри, чиито снимки често са внимателно подбрани, обработени или заснети при специални условия.

 

Когато фитнесът престане да бъде здравословен


Редовният спорт е полезен за здравето. Проблемът възниква тогава, когато тренировките започнат да определят целия живот на човека.

 

Някои млади мъже прекарват по няколко часа дневно във фитнеса, изпитват силна вина, ако пропуснат тренировка, отказват социални събития заради хранителния си режим и непрекъснато следят теглото, процента мазнини и размера на мускулите си.

 

В по-тежките случаи стремежът към „перфектното тяло“ води до крайни диети, прекомерна употреба на хранителни добавки или до прием на анаболни стероиди, които могат да причинят сериозни сърдечносъдови, хормонални и психични проблеми.

 

Какво представлява мускулната дисморфия


Специалистите определят това състояние като мускулна дисморфия – психично разстройство, при което човек е убеден, че не е достатъчно мускулест, независимо как изглежда в действителност.

 

Засегнатите често виждат в огледалото тяло, което им изглежда прекалено малко или недостатъчно развито, въпреки че околните ги възприемат като отлично сложени.

 

Тази постоянна неудовлетвореност може да доведе до тревожност, депресия, ниско самочувствие и социална изолация. Някои избягват плажа, басейна или дори срещи с приятели, защото са убедени, че изглеждат недостатъчно добре.

 

Защо проблемът остава скрит


За разлика от хранителните разстройства, при които рязката загуба на тегло често привлича вниманието на близките, обсесията по мускулите лесно може да остане незабелязана.

 

Когато едно момче спортува усилено, храни се стриктно и качва мускулна маса, това обикновено предизвиква похвали, а не тревога.

 

Според експертите именно тук се крие рискът. Важното не е колко често човек тренира, а дали външният му вид започва да определя самочувствието и ежедневието му.

 

Тревожни сигнали са постоянната неудовлетвореност от собственото тяло, силният страх от пропусната тренировка, усещането, че човек никога не е достатъчно мускулест, както и готовността да рискува здравето си в преследване на още по-добра физика.

 

Повече внимание към психичното здраве на момчетата


Д-р Оливърдия подчертава, че повечето момчета, които спортуват, никога няма да развият подобен проблем. Въпреки това той смята, че случаите на нездравословна обсесия с мускулите стават все повече.

 

Според специалистите е време разговорът за психичното здраве и възприятието за собственото тяло да обхване не само момичетата, но и момчетата.

 

Родители, учители и треньори трябва да обръщат внимание не само на външните промени, но и на отношението на младите хора към собственото им тяло. Защото понякога зад желанието да бъдеш по-силен се крие не стремеж към добро здраве, а усещането, че никога не си достатъчно добър.

 

В крайна сметка спортът трябва да помага на хората да се чувстват по-здрави и по-уверени, а не да ги превръща в пленници на недостижим идеал.